Даниел Стоименов: ловец на дербита, пътешествия и планини

Last Updated on 07.05.2023 by Илиян

Днес гост в блога ми ще бъде една много интересна личност. Той е изключително запален пътешественик, планинар и спортен запалянко. Посетил е внушителен брой страни, изкачвал е множество планини, включително и първенецът на Африка Килиманджаро, а в същото време се самоопределя и като ловец на футболни дербита. Гостът ми е посетил стотици футболни и тенис стадиони, като е наблюдавал на живо някои от най-свирепите футболни дербита , както и редица от най-престижните тенис турнири. Неговото име е Даниел Стоименов.

Здравей, Дани. Разкажи ни първо как се запали да пътешестваш по света?

Здравей, Илияне, благодаря за поканата да гостувам в твоя блог. Като върна времето назад, може би основна роля изигра фактът, че от малък съм запален по спорта. С баща ми не пропускахме да гледаме зимните и летни Олимпийски игри, а той имаше навика да ме изпитва редовно на столиците на различните държави. Така с течение на времето в мен се зароди интересът да науча нещо повече за тях.

Кога започна да пътуваш и кое беше първото място извън България, което посети?

Когато бях 8-9 годишен родителите ми заминаха на работа зад граница, а аз имах възможността да ги посещавам по време на ваканциите. Тогава се сблъсках с различна култура, манталитет, религия, ако щеш, което в този момент окончателно запали в мен желанието да обиколя света, в това число всички 7 континента. Помня, че това бе първата ми детска мечта.

Оттогава насам си посетил внушителните 65 държави на 6 континента…

Да, големият шлем изглежда съвсем близо, остана една Антарктида, хаха. На мен, като запален планинар, зимата ми е много любим сезон и си мисля, че удоволствието от посещението на ледения континент няма да идва само от завършването на основната цел. Прелюбопитен съм за всички интересни места по света и нямам търпение да видя, колкото може повече.

Има ли места, които обичаш да посещаваш отново и отново?

Принципно не съм човек, който има навик да се връща на места, които е видял, но разбира се, някои са специални. Макар и посетена преди повече от 3 години, Исландия все още е в съзнанието ми. Изключителна, невероятна природа. Зад единия завой те „дебне“ вулкан, зад другия ледник, гейзери, водопади, плажове с черен пясък. Велико!

Бутан е също бутикова за мен държава. Съвсем различна, абсолютно други хора и манталитет, непокътната от агресията на съвременната цивилизация.
Едни от най-любимите ми градове са Рим и Санкт Петербург. Италианската столица е мой фаворит, ходил съм доста пъти и винаги ми е хубаво да се връщам. За човек завършил Културология и интересуващ се живо от историята, темата за Римската империя е прелюбопитна за мен. В Питер живях една година и любовта ми към него остава за цял живот. Не познавам човек, който да не му се е възхитил.

А такива, от които си останал разочарован или не би посетил втори път?

Ако мога да посоча конкретно място, което ме е разочаровало и не е съвпаднало изобщо с очакванията ми, това е Маями. Все още „зелен“ в пътуванията, през 2005-та година, очаквах почивката там с голямо вълнение, но се оказа, че няма нищо общо с това, което имах като престава. Но да не забравяме, че човек свързва определена дестинация със спомените, които е събрал. А и хората сме различни. За някои Дубай е върхът на сладоледа, за други е изкуствено място, на което не биха се върнали. На мен ми дай природа, бетонът и стъклото не са нещата, които ме впечатляват.

Последното ти запомнящо се пътуване беше до Танзания, където изкачваш първенеца на Африка – Килиманджаро. Ще ни разкажеш ли малко повече за това приключение?

Не само, че видях света от почти 6 000 метра, което е мой личен рекорд, но и изкачването на Кили се оказа мехлемът, който да лекува наранената ми пътешественическа душа по време на върлуващия Ковид 19. Това се случи месец преди светът, образно казано, да затвори врати и споменът скоро няма да избледнее. Всеки, който е ходил в Африка, знае за особения чар на това място. Хората там са много открити, усмихнати и са свикнали да приемат живота с всичките му недостатъци.

След като усетих какво означава да дишаш разреден въздух на над 5 000 метра височина, изпитвам още по-голям респект към алпинистите, катерещи най-високите върхове на нашата планета. На моменти чувствах голяма умора, трудно се спеше като цяло, но нямам търпение отново да бъда участник в подобно преживяване.

Кои други върхове мечтаеш да изкачиш?

На прима виста, бих казал първенецът на Иран – Дамаванд. С мои близки приятели планирахме изкачването му в началото на юни миналата година, имахме закупени самолетни билети, но пандемията отложи нещата. А без да се надценявам, в бъдеще имам желанието да се пробвам на най-високите точки на Европа и Южна Америка – Елбрус и Аконкагуа. Но и да не се случи, не е самоцел, не е фатално, аз обичам много природата, а и по нашите, смея да кажа зашеметяващи планини, се чувствам не по-малко доволен от живота.

Като спомена Южна Америка, на едно твое пътешествие до Колумбия посещаваш невероятната река Caño Cristales, която се намира в район, доскоро контролиран от ФАРК. Как реши да отидеш там и имаше ли известна доза страх у теб?

Пътешествието в Колумбия беше много интересно.Всички знаем с какво най-вече свързваме тази страна – кокаин, кафе и футбол. Вече бих добавил – и с Каньо Кристалес.

Цветовете на реката се менят според светлината, като червеният е най-преобладаващ. Бях късметлия да отида в хубаво време и да успея да се насладя на цялата тази палитра. Интересното е, че хората там се стараят по всякакъв начин да забравят мракобесните времена, когато Пабло Ескобар и свитата му са владеели страната, а убийствата и взривовете са били всекидневие. Дори избягват да казват името му, заменяйки го с „известния криминален тип“ и от сорта. Меделин и Богота изглеждат много спокойни и уредени градове в наши дни, а районът на реката вече не е владение на ФАРК, макар да беше обичайна гледка по улиците да се разхождат тежко въоръжени войници. Не съм изпитвал страх нито за момент, а бях и в компанията на двама приятели, което направи пътуването страхотно. Южна Америка е моята слабост, винаги се вълнувам, когато я посещавам.

Кое е първото нещо, което правиш на ново място?

Това зависи от особеностите на дестинацията и дните, с които разполагам. Харесва ми да взема максимума от конкретно място, без да пилея излишно време. Не си представям да отида за една седмица на морски курорт и да се излежавам, това би ме побъркало. Не разбирам хората, отиващи някъде „да си починат“. Гледам на всяко пътешествие, като на приключение, постоянно искам да се случва нещо или да виждам нови места, да опитвам непознати вкусове. Обичам да се запознавам с местни хора и да се опитам да усетя живота там през техните очи.

Нека си поговорим малко повече за спорт. Посетил си някои от най-легендарните футболни стадиони по света. Кой от тях има специално място в сърцето ти и който няма да забравиш никога?

Подобно на кучето на Павлов, чуя ли футбол, първата дума, с която го асоциирам като преживяване е Аржентина. А и край бреговете на Ла Плата, точно като в експеримента на руския учен, вкусовите рецептори са максимално изострени. Имах незабравимо преживяване преди и по време на мача Расинг Авешанеда – Атлетико Тукуман. Бях с приятели на футболно пътуване в страната на Диего Марадона през 2017-а, а покрай общи познати се срещнахме с фенове на Расинг преди мача им от местното първенство. Единият от тях се оказа професионален готвач, а барбекюто с аржентинско телешко, което направи преди двубоя, както и последвалата атмосфера на „Цилиндъра“, както наричат стадиона на Расинг, няма как някога да бъдат забравени. Мач на любимия ми Бока Хуниорс на „Ла Бомбонера“ също се оказа сбъдната мечта.

Бока Хуниорс – Ривър Плейт, Бешикташ – Фенербахче, Динамо К. – Шахтьор Донецк, Партизан – Цървена звезда, Олимпик Марсилия – Лион, са само малка част от всички спиращи дъха дербита, които си посещавал. Какво е чувството да си на такива мачове и на кой двубой ти допадна най-много атмосферата?

Както често се шегувам относно себе си, аз съм ловец на дербита. Обичам да усещам напрежението и емоцията в тези мачове. Може би ще изненадам някой, но една от най- хубавите атмосфери, на която съм присъствал, беше в дома на Марсилия – „Стад Велодром“. Южната кръв винаги оказва влияние в децибелите на агитките, там целият стадион бе като един ултрас сектор.

Имах щастието да гледам на живо и финала за Копа Либертадорес, който се игра в Мадрид, между Бока и Ривър. Въпреки загубата на Бока, си тръгнах щастлив от стадиона, че съм имал шанса да присъствам на подобно футболно пиршество. 

Няма как да забравя и световното през 2018-та в Русия. За мен това е върховното футболно приключение, хора от различни националности, някои от тях спестявали години, за да могат да подкрепят своята страна на най-големия форум. Атмосферата е изцяло феърплей, а всички са отдадени на голямата си страст. Наистина светът за един месец е изцяло футбол. Беше невероятно.

Освен на футболни мачове ходиш и на тенис, баскетбол, хокей и т.н. Твой огромен любимец е Новак Джокович, а преди няколко години осъществи феноменално спортно пътешествие до САЩ. Разкажи ни къде беше и какво видя?

Това наистина бе лудо спортно турне. За кратко време, но пълно с емоции. Основната ми цел бе да гледам шампиона на НХЛ тогава Питсбърг Пингуинс, които подкрепям от дете. Дядо ми беше абониран за в-к Спорт и всяка сутрин преглеждах резултатите от НБА и НХЛ, а някак логично любим ми беше отборът с прякор Пингвините. Играе се на лед, все пак. Но както често се случва в моите пътешествия, в крайна сметка програмата се запълни до дупка. Имах късмета да сглобя план, в който за 4 дни гледах два мача от НХЛ, два от НБА, и един от първенството по американски футбол – НФЛ. Тук е моментът да спомена, че във Филаделфия на обяд гледах хокей, а след разходка до паметника на Роки, вечерта, в същата зала, присъствах на баскетбол.

В Чикаго пък успях да видя на живо Леброн Джеймс, при това в залата, в която Майкъл Джордан направи играта с оранжевата топка популярна по целия свят. Имах привилегията да посетя и стадион „Солджър фийлд“ в Чикаго, покрай мач от НФЛ, където България извоюва първата си победа на световни финали, в онова щуро лято на 1994-та година.

Относно Новак, да, той е спортистът, когото подкрепям от душа и сърце, който е мой модел за подражание. Гениален, на моменти невъздържан, в типично балкански стил, но това е и моето разбиране за спорта и живота – горещ темперамент и силни емоции. Гледал съм го в Монте Карло, Париж, Мелбърн, Ню Йорк… Дано някой ден успея да го срещна и очи в очи.

Не смяташ ли, че наситена програма като тази в Щатите носи рискове?

Както казват по-възрастните хора – път е, всичко се случва. Винаги има шанс за изпускане на самолет или нещо друго от сорта, което може да наруши програмата. А при такъв стегнат план, една лека промяна, може да доведе до ефекта на доминото и всичко да пропадне. Но пък тук се сещам за една от любимите ми фрази: „Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината – тя е смъртоносна“.

Как се справяш с организацията за всяко пътуване и как предпочиташ да пътуваш – с предварителна програма или просто се пускаш по течението?

Правя си програма, съобразно мястото, което е моя следваща цел. Но винаги съм готов да променя плана, ако на хоризонта се появи възможност за приключение. Ето например, тръгвайки за Аржентина, нямахме представа, че ще станем част от ритуала на инчасите на Расинг преди мач, или ще имам възможност да докосвам мощи на светци, живели преди стотици години, както се случи в Киев, покрай съвсем случайното ми запознанство с единия от духовниците, оказал се бесарабски българин. Това е най-големият чар на пътуването.

И за финал – коя ще е първата дестинация, която Даниел Стоименов би искал да посети след пандемията?

В кръга на шегата, толкова ищах за нови пътешествия се е събрал в мен покрай няколкото ковид щам-а, че съм свалил летвата на чуждоземските си претенции до земята, само път да има. Може би Иран, покрай неосъщественото от лятото пътуване. От много време насам, дестинации като Иран, Ирак, Ливан, Монголия, Киргизстан са ми влезли в ума и предпочитам по-скоро да ги посетя. Там има съчетание от екзотика, мистика, страхотна природа и превъзходна кухня, а комерсът все още не е навлязъл толкова много в бита на хората и усещането е някак по-различно.

*Можете да последвате Даниел Стоименов в Instagram, за да се насладите на вълнуващи снимки от неговите пътешествия.

Ако искате да се запознаете с друг голям български пътешественик, то не пропускайте да прочетете интервюто ми с Георги Матеев и да видите светът през неговите очи.