Интервю с Георги Матеев: светът през погледа на DJ Balthazar

Last Updated on 06.05.2023 by Илиян

Днес продължаваме разговора с Георги Матеев или по-известен в музикалните среди като DJ Balthazar. В първата част на интервюто си поговорихме за музика и какво e да бъдеш успешен DJ в България. Както разбрахме по-рано, Георги Матеев е изключително отдаден пътешественик и днес ще си говорим именно за тази негова страст.

Посетил си около 160 държави, включително на всичките 7 континента. Самоопределя ли се Георги Матеев като гражданин на света?

Да, определено. Рядко се задържам на едно място и почти навсякъде се чувствам еднакво добре. Междувременно посетените държави са вече около 170. 🙂

Откога започна да пътуваш и кой е най-дългият ти период на пътуване?

Пътувам от края на 90-те, като в първите години основно заради работата ми. Впоследствие се заинтригувах все повече от света и започнах да обикалям навсякъде, където ми хрумне. 2014-та изкарах цялата зима в Азия – основно в Индонезия (Бали) и Япония. Също така направих едно 3-месечно пътуване из САЩ, Мексико, Куба и Карибите.

Северна Корея, Папуа Нова Гвинея, Великденските острови са само малка част от страните и териториите, които си посетил. Разкажи ни малко повече за тези екзотични места?

Каквото и да кажа ще бъде малко. Всяко от тези места има свой неповторим дух и история. Северна Корея, например, ми беше изключително интересна, тъй като идвам от бивша комунистическа държава и исках да видя как изглежда комунизма през 21-и век. Признавам, че изградената ми представа значително се размина с реалността. Пхенян се оказа учудващо модерен град като архитектура, но личеше, че хората нямат досег до чужденци – определено ни избягваха. Забавно беше, че в местните магазини често засичахме български хранителни стоки, даже с оригиналните етикети на български. Папуа Нова Гвинея пък е коренно различен тихоокеански свят с дълбоки традиции. Там посетих областта Тари (на 2 часа полет от столицата), където срещнах местни магьосници / шамани, които ми показаха своите ритуали, включващи човешки черепи и други странни пособия. Беше малко страшничко. Станах свидетел и на племенни хула танци.

Кои са топ 3 от местата, за които с ръка на сърцето може да кажеш, че са те оставили буквално без дъх и защо?

Бях особено впечатлен от Мачу Пикчу в Перу, Тадж Махал в Индия и островите Галапагос. Трудно е да определя конкретно защо, но е факт, че всяко от тези величествени места ме остави с отворена уста и незабравими спомени.

Повечето хора обожават топлите дестинации с приказно мек пясък, палми и кристално чиста вода, доста често определяни като райски местенца. Ти обаче предпочиташ ледените дестинации. Кои са твоите топ „ледени“ места и защо?

Наистина харесвам повече ледените дестинации. Има нещо, което ме привлича в тази изолираност, някаква странна студена красота. Фаворити са ми Гренландия, Антарктика, Исландия и Аляска. Много искам да посетя също Камчатка и Сибир и смятам скоро да отида натам.

Посещавал си Припят след Чернобилската авария в Украйна. Разкажи какво е усещането да се докоснеш до този призрачен град?

С една дума: сюрреалистично. Приближихме се на 300 метра от избухналия ядрен реактор и усещането беше много тягостно. Представяш си съвсем ясно това, което се е случило там, както и целия ужас. Самият град иначе тъне в разруха и вече се е предал на природата, която е завзела почти всичко. Разбира се, нямаше как да пропусна вълнуваща снимка пред известното виенско колело в Припят.

Очевидно нямаш страхове от такива места, щом наскоро посети страни като Афганистан, Сомалия и Еритрея, където все още има размирици. С какви впечатления остана от тези три държави?

Рядко се страхувам, но може би защото предварително добре разучавам дестинациите и знам какво да очаквам – тоест рисковете са добре премерени. Афганистан – почти нищо общо с изградената от медиите представа, изключително дружелюбни хора, красива архитектура, страхотна природа и много вкусна храна. Сомалия – категорично едно от най-тъжните места в света по всички възможни параграфи, нямам желание да се върна там. Еритрея – красива столица в италиански стил, но същевременно много бедна провинция. Хората нямат право на мнение, държавата цензурира всичко, практически няма достъп до интернет, и въобще беше по-затегнато дори от Северна Корея. Друга вселена…

Кой е най-големият културен шок, който си изпитвал?

Въпреки, че съм обикалял много из Азия, и до ден днешен не успявам да свикна с китайския манталитет, обичаи и храна, и всеки път когато съм в Китай изпитвам известен културен шок.

Пътуваш изключително много. Как се справяш с организацията за всяко пътуване? Остава ли ти време да се подготвиш и кой е най-надеждният източник за информация?

Изключително педантичен и подреден човек съм и имам отработени методи за организация. Направил съм си една екселска таблица, в която записвам всичко – дати, полети, разходи и т.н. и така винаги с един поглед мога да се ориентирам. Много често подготвям бъдещо пътуване по време на друго пътешествие, време винаги се намира. 🙂 Най-надеждният източник са сайтове като wikipedia и травъл блогове/форуми, откъдето черпя ценна информация.

Като стана дума за организация…Кое е мястото, което най-много би искал да посетиш, но все не ти се отдава възможност?

Вече не останаха много такива, но все пак: Екваториална Гвинея, Южен Судан, Науру и Коледния остров.

Много хора смятат, че пътуването в днешно време е лукс. Ти си живият пример, който доказва обратното. Какво мислиш по този казус?

В днешно време това е всичко друго, но не и лукс. Достъпни са все повече и все по-изгодни възможности. Смея дори да твърдя, че пътуването никога не е било по-евтино. С малко повече желание и ровичкане всеки би могъл да си организира бюджетно пътешествие до далечна дестинация. Правил съм околосветска обиколка с маршрут София-Копенхаген-Ню Йорк-Бермуда-Хавай-Маршалови Острови-Микронезия-Гуам-Филипини-Доха-София за… под 1000 лв. Така че няма невъзможни неща.

А какво мислят приятелите и семейство ти за твоите постоянни пътувания?

По принцип ми се радват и ме подкрепят, но не винаги са щастливи от дългите ми отсъствия, което е напълно нормално. Те всъщност са причината през последните 1-2 години да опитвам да правя по-кратки пътувания. Не искам да ги разочаровам прекалено много.

Как пътуването промени твоя живот?

Мога да говоря много по този въпрос, но с няколко думи… Пътуването отвори мирогледа ми във всички посоки, направи ме толерантен към практически всичко и ме накара да погледна на живота от съвсем друг ъгъл. Материалното почти спря да ме интересува, или поне не в такава степен като преди, а духовното постепенно взима превес.

Кой е най-ценният урок, който си научил досега?

Щастието често не се крие там, където очакваш, и никога не е късно да го намериш. Само трябва да се огледаш по-внимателно…

И за финал на нашето интервю – защо, според теб, хората трябва да пътуват?

Защото пътуването създава спомени, а спомените са най-ценната придобивка и рано или късно остават едно от малкото неща, което наистина има значение.

Последвайте Георги Матеев във фейсбук