Last Updated on 22.06.2024 by Илиян
Следващата ми гостенка е млада, красива и непокорна пътешественичка. Тя вече има зад гърба си 47 посетени държави и стотици интересни истории. Обожава да пътува, а гледките и местата, които посещава, буквално хранят душата ѝ. В Южна Корея я наричат Лина Канг, защото името ѝ означава чистота, чисто сърце и душа. Представям Ви очарователната Катерина Николич и интервюто, което направих с нея.
Contents
- 1 Здравей, Катерина Николич! Представи се с няколко думи.
- 2 По образование си юрист, работиш като маркетолог, била си екскурзовод, а по душа пътешественик. Как успяваш да смогнеш с работата, ученето и пътуванията. Каква е тайната?
- 3 А как реши да станеш екскурзовод и какво ти донесе тази професия?
- 4 Има ли разлика, когато водиш група туристи и когато пътуваш за удоволствие? Успяваш ли да се насладиш на пътуването и в двата случая?
- 5 Описваш себе си като приключение и изкуство. Защо?
- 6 До този момент си посетила 47 държави на 4 континента. Поправи ме, ако греша. Какво те мотивира да продължаваш да странстваш по света?
- 7 Кога и къде беше първото пътуване?
- 8 Последните ти пътувания са соло. Кое е най-лошото и най-приятното чувство да пътуваш сама?
- 9 Взимаш ли някакви предпазни мерки, за да си в безопасност по време на пътуванията си?
- 10 Без какво не тръгваш на път и имаш ли някакви любими аксесоари, които винаги са с теб?
- 11 Коя е любимата ти държава до момента и защо?
- 12 А коя е страната, която бленуваш да посетиш и защо?
- 13 Коя е най-странната храна, която си опитвала по време на твоите пътувания?
- 14 Разкажи ни за най-щурата ти случка по време на някое пътешествие?
- 15 И за финал – ако имаш възможност да кажеш нещо на хората какво е то?
Здравей, Катерина Николич! Представи се с няколко думи.
Здравейте! Казвам се Катерина Николич, родом от град Пловдив, но живея и работя в София.
По образование си юрист, работиш като маркетолог, била си екскурзовод, а по душа пътешественик. Как успяваш да смогнеш с работата, ученето и пътуванията. Каква е тайната?
Тайната е в перфектната организация на времето. Старая се да оползотворявам деня си напълно – имаме 24 часа в денонощието да планираме и постигнем целите си. Случвало се е в един ден да отида на работа в офиса, да водя туристическа обиколка, да се видя с приятели и след това да седна да уча за изпит. Когато човек се мобилизира и вярва в това, за което се бори, може да се справи с всичко! А, и още нещо, все още съм екскурзовод!
А как реши да станеш екскурзовод и какво ти донесе тази професия?
Посетих туристическа обиколка на мой приятел екскурзовод. Беше любов от пръв поглед с професията. Начинът, по който момчето разказваше за града, впечатляващите истории, които чух и най-вече жадните погледи на туристите, които искаха да научат повече. В този момент си казах: “Искам аз да бъда човекът, който да пресъздава града по такъв вдъхновяващ начин и да накарам хората да обикнат България както аз я обичам.” Започнах да водя туристически обиколки в Пловдив, след това стартирах туровете и в София, а няколко години по-късно се захванах да водя български туристи в чужбина. Шегувам се, че съм full stack екскурзовод, ха – ха.
Има ли разлика, когато водиш група туристи и когато пътуваш за удоволствие? Успяваш ли да се насладиш на пътуването и в двата случая?
Откровено казано, двете преживявания са коренно различни. Когато пътувам за удоволствие сама си организирам програмата, избирам местата, които да посетя и планирам всичко да се случва както аз го желая. Работейки като екскурзовод, първо отговаряш не само за себе си, а и за големи групи, което не ти позволява да се отпуснеш напълно. Съобразяваш се с желанията на туристите, спазваш стриктно програма и мислиш за хиляди неща едновременно. Хората, с които се срещаш, обаче, емоциите, които изживяваш с тях и усещането накрая да дойдат при теб и да ти кажат: “Благодаря, не би било същото, ако не беше ти!” е просто неповторимо!
Описваш себе си като приключение и изкуство. Защо?
Аз съм буря от емоции и мисли. Всеки един момент ми изникват нови идеи, чудя се каква щуротия да сътворя, че да превърна всеки миг в приключение. Мразя скуката, опитвам се да превърна всеки свой ден в приказка. Изкуството е нещо, което носи вдъхновение. Опитвам се да вдъхновявам близките си, познатите си и хората, които по някакъв начин имат допир с мен да пътуват и да откриват възхитителни кътчета по света.
До този момент си посетила 47 държави на 4 континента. Поправи ме, ако греша. Какво те мотивира да продължаваш да странстваш по света?
Не грешиш, май са толкова…засега! Мотивира ме промяната, която усещам в себе си след всяко едно ново посетено място. Имам чувството, че светът и смисълът, който се крие в него са един пъзел, който нареждаш когато пътуваш. Иска ми се да подредя пъзела, да видя глобалната картина, да си отговоря на въпроса, защо светът е такъв, какъвто е. Странно е, трудно си го обяснявам и аз самата на себе си, но не спира да гори нещо в мен, което ме кара да се чудя “А сега накъде?”.
Кога и къде беше първото пътуване?
Още като бях много малка се преместихме да живеем в Гърция за 7-8 години. Там съм учила до 3-ти клас, гръцкият ми е първият език всъщност. Усещам Гърция като свой втори дом и се старая всяка година да я посещавам по няколко пъти. Може би единственото място, на което бих живяла, освен в България, това е Гърция.
За пръв път заминах без родителите си на едно дълго пътешествие из Европа, когато бях на 15 години. Беше организирано от училището ми. Още първите дни и учителите и екскурзоводите се видяха в чудо с мен, защото бях решила, че ще се водя по моя си програма, ха-ха. Кой да предположи, че се полагат основите на бъдещата ми страст към пътуванията?
Последните ти пътувания са соло. Кое е най-лошото и най-приятното чувство да пътуваш сама?
Най-хубавото усещане на това да пътуваш сам е, че имаш пълната свобода на това да правиш каквото ти се прииска. Не се съобразяваш с никого и нищо. Също така имаш време да останеш насаме с мислите си, да си дадеш отговор на въпроси, които дори и не си предполагал, че имаш в себе си до момента, в който не заминеш. Най-лошото…хмм. Липсват ти приятелите и семейството. Някои мигове много ми се е искало да ги споделя с близките си.
Взимаш ли някакви предпазни мерки, за да си в безопасност по време на пътуванията си?
Досега съм пътувала предимно в държави, в които е било безопасно. Напоследък покрай извънредната обстановка се зареждам повечко с гелове, кърпички, спрейове, лекарства и какво ли още не.
Без какво не тръгваш на път и имаш ли някакви любими аксесоари, които винаги са с теб?
Паспорт, ха-ха! Шегата настрани, не тръгвам без снимачната си техника – апарат, екшън камера GoPro и аксесоарите към тях. Няма нещо, без което да не мога, пътувала съм с малка раничка на гърба, както и съм тръгвала без багаж.
Коя е любимата ти държава до момента и защо?
Този въпрос винаги ми е бил много труден, защото аз се влюбвам във всяко едно място. Първото място си поделят Индонезия, Южна Корея и Япония. Обичам да пътувам на места, които ще ме срещнат с богата култура, история, интересна храна, местни хора, които да имат много за разказване, а там определено се докоснах до всичко изброено.
А коя е страната, която бленуваш да посетиш и защо?
Илиян, как ще кажеш “страната” в единствено число? Та аз искам да отида навсякъде! Истината е, че си сбъднах голямата мечта – Япония и сега вече искам да видя всичко. Но да кажем, че ако имам сега билет да тръгна веднага за някъде, вероятно ще тръгна за Австралия. Красиви градове, приказни плажове, пъстроцветен риф, богата флора, възможност за сафари и още куп други неща ме влекат към Океания.
Коя е най-странната храна, която си опитвала по време на твоите пътувания?
Ядох едни странни буболечки в Южна Корея. Не бяха гадни на вкус, но със сигурност бяха особени, имаха вкус на гнили орехи.
Разкажи ни за най-щурата ти случка по време на някое пътешествие?
Най-щурата май не е много за разправяне :D. Но мога да ви разкажа за най-невероятната случка. Годината е 2011, на 15 години съм, бях на едно дълго ученическо пътешествие из Европа. В този летен ден се намирам пред Айфеловата кула, спомням си бях доста впечатлена и много ми се искаше да можех да изпратя снимка на най-добрата си приятелка тогава, но все още нямаше модерни телефони и нямаше как, още беше ерата на sms-ите. Гледам си аз кулата и си казвам “Ех, ако моята приятелка беше тук!”. В този момент чувам как някой крещи “Кате, Кате, ти ли си?”. Обръщам се и какво да видя – моята най-добра приятелка! С родителите й решили да отидат за няколко дни до Париж и то точно когато и аз бях в града…а аз бях само за 2 дни. Те нямаше как да знаят, че ще се засечем. Беше невероятна емоция!
И за финал – ако имаш възможност да кажеш нещо на хората какво е то?
Купете си този билет, за който се чудите. Не пълнете куфарите си с излишни неща, пътувайте да ви е леко, най-вече на душата. Опознавайте, дерзайте, задавайте въпроси и бъдете безкрайно любопитни за всичко, което ви заобикаля. И ако искате да сте не просто туристи, а пътешественици – оставете претенциите на летището в България и отворете ума и съзнанието си за това, което ви предстои да видите!
*Можете да се абонирате за канала на Катерина Николич в YouTube, където пътешественичката споделя свои видеа и влогове.
Ако искате да се запознаете с друг голям български пътешественик, то не пропускайте да се впуснете в едно диво кулинарно пътешествие по света с Филип Захариев.