Last Updated on 20.01.2025 by Илиян
В днешното интервю ще се срещнем отново с големия български пътешественик Георги Матеев, по-известен в музикалните среди като DJ Balthazar. Георги Матеев е сред най-запалените български пътешественици и един от малцината преминали границата от над 200 посетени признати и полупризнати страни. Пет години след първото му гостуване в моя сайт (Интервю с Георги Матеев: светът през погледа на DJ Balthazar) решихме отново да си поговорим за приключения, полети, посетени държави, територии и т.н.
Contents
- 1 Здравей, Георги. Радвам се, че прие поканата ми да бъдеш мой гост отново след 5 години. Какво ново около теб и как се промениха нещата след пандемията?
- 2 Всъщност как устиска да не пътуваш по време на локдауните и колко време беше най-дългият ти период без да се качиш на самолет?
- 3 Последният път ми спомена, че си достигнал впечатляващите 170 посетени държави. Колко станаха сега?
- 4 Май е по-резонно да те попитам кои държави ти останаха и кога плануваш да ги посетиш?
- 5 Последните няколко ли те мотивират да продължаваш да пътуваш?
- 6 А как успя да направиш изумителните 209 полета в рамките на една календарна година? И кои места те впечатлиха най-много?
- 7 Случвало ли ти се е просто да забравиш за някой полет и да го изпуснеш?
- 8 Южен Судан, Сиера Леоне и ДР Конго са сред най-опасните страни в света, но въпреки всичко ти се престраши да ги посетиш. Сам ли пътуваш по тези места?
- 9 Това ли е начинът да повишаваш адреналина си и колко дълго обикновено стоиш в тези държави?
- 10 Много хора се оплакват от храната в страните от третия свят. В този ред на мисли кое е най-нестандартното и противно ястие, което някога си опитвал?
- 11 От всички посетени държави има ли място, за което най-много да съжаляваш, че не си го посетил?
- 12 А оставал ли си разочарован от дадено място? Ако да – къде и защо?
- 13 Коя беше/е най-недостъпната страна в света за теб от гледна точка на виза, логистика и т.н.?
- 14 Мислил ли си някога да напишеш книга и ако да, какво по-точно би искал да предадеш на хората?
- 15 И за финал – какво предстои оттук насетне за големия пътешественик Георги Матеев?
Здравей, Георги. Радвам се, че прие поканата ми да бъдеш мой гост отново след 5 години. Какво ново около теб и как се промениха нещата след пандемията?
Благодаря за повторната покана. Всъщност, лично за мен нямаше голяма промяна – продължавам да пътувам с все същото високо темпо и с не по-малък хъс. Като цяло след пандемията забелязвам увеличение на цените на някои услуги и по-конкретно на коли под наем и хотели, както и повече посетители при по-комерсиалните дестинации.

Всъщност как устиска да не пътуваш по време на локдауните и колко време беше най-дългият ти период без да се качиш на самолет?
Периодът беше много тежък за мен, тъй като локдауните ме приземиха рязко и изведнъж промениха нормалното ми ежедневие. Опитвах да си намирам странични занимания, които да ме разсейват, включително четях много за различни дестинации и правех бъдещи планове за пътувания. Най-дългият период без да се кача на самолет беше 4 месеца, първият си полет след началото на пандемията направих на 9 юли 2020, пътувах до Атина и имах усещането, че отивам на Марс. Но въпреки всички рестрикции през 2020 все пак успях да направя цели 100 полета.

Последният път ми спомена, че си достигнал впечатляващите 170 посетени държави. Колко станаха сега?
Първо уточнявам, че се водя по един по-разширен списък от 236 държави, който включва и 41 полупризнати страни (за сравнение официалният списък на ООН признава съществуването на 195 държави). Та, към декември 2024 г. от този списък съм посетил вече 212 и ми остават непосетени 24. Работя по въпроса неуморно.

Май е по-резонно да те попитам кои държави ти останаха и кога плануваш да ги посетиш?
Остава ми 1 държава в Азия (Бутан), 6 в Африка (ЦАР, Чад, Либерия, Либия, Малави и Нигер), 4 в Карибския басейн (Доминика, Гренада, Тринидад и Тобаго, Хаити), 4 в Тихия океан (Кирибати, Науру, Соломонови острови, Тувалу), както и 9 територии / полудържави, разпръснати из целия свят (например Питкерн, Нова Каледония, Токелау, Коледен остров и други). Планирам да посетя всичките в рамките на следващите 3 до 5 години. Не бързам.

Последните няколко ли те мотивират да продължаваш да пътуваш?
Да, донякъде това също ме тегли напред, но реалността е, че просто обожавам да пътувам и съм тотално пристрастен към този начин на живот. Дори само по себе си летенето много ми допада, харесва ми идеята да се кача на самолет и след няколко часа да се озова на тотално различно място.

А как успя да направиш изумителните 209 полета в рамките на една календарна година? И кои места те впечатлиха най-много?
Просто се получи спонтанно и без да го планирам. Хайде това пътуване, хайде онова, искам да отида тук, искам да отида там… и накрая като теглих чертата дори самият аз се изненадах, тъй като бройката е наистина впечатляваща и би всичките ми постижения без да усетя как и кога се е натрупало толкова много в рамките на само една година. Някои приятели пилоти се шегуват, че летя повече от тях. Видях някои изумителни места – Монсерат, Антигуа и Барбуда, Южен Судан, Судан, Гамбия, Сиера Леоне, Гвиана, Туркменистан, Конго (и двете), както и за пореден път Етиопия, Иран, Исландия, Индия, Гренландия, Саудитска Арабия, Мароко, Колумбия и много други. Трудно ми е да преценя кое бе най-впечатляващо, може би Туркменистан и ДР Конго бяха от по-запомнящите се пътувания.

Случвало ли ти се е просто да забравиш за някой полет и да го изпуснеш?
Не, никога – аз съм изключително организиран човек и си имам таблици, в които записвам всичко с подробности. Няма шанс да забравя нещо. През целия си живот имам само 2 пропуснати полета, като и в двата случая не беше по моя вина.

Южен Судан, Сиера Леоне и ДР Конго са сред най-опасните страни в света, но въпреки всичко ти се престраши да ги посетиш. Сам ли пътуваш по тези места?
В Южен Судан бях сам, а в Сиера Леоне и ДР Конго за щастие бях с приятели, с които беше доста по-лесно. Няма да лъжа, тези места бяха доста притеснителни и рискови по всички параграфи, особено за човек, идващ от Европа. В Южен Судан в рамките на 4 дни ме арестуваха 3 пъти, всеки път за правене на най-обикновени снимки, като цяло обаче беше забавно, въпреки премеждията.

Това ли е начинът да повишаваш адреналина си и колко дълго обикновено стоиш в тези държави?
Не го правя с цел повишаване на адреналина, но това се получава така или иначе, тъй като ежедневието винаги е изпълнено със странни случки. Обикновено в този тип държави седя максимум 3-4 дни, в общия случай е предостатъчно за да се усети атмосферата на мястото.

Много хора се оплакват от храната в страните от третия свят. В този ред на мисли кое е най-нестандартното и противно ястие, което някога си опитвал?
Обикновено нямам проблем с храната от третия свят, често е доста вкусна. Всичко е до нагласа, а аз обичам да опитвам различни неща, като разбира се не пренебрегвам хигиената. Категорично едно от най-противните ястия, които някога съм опитвал, беше супа от кръв – в един корейски ресторант в Сан Франциско. Щях да си изповръщам червата. За сметка на това супата от куче, която пробвах в Северна Корея, не беше хич лоша. Но не повторих.
От всички посетени държави има ли място, за което най-много да съжаляваш, че не си го посетил?
Все още ми убягва Либия, която за мен е много интересна в исторически план и искам да посетя от години. За моя радост съвсем наскоро там отвориха нещата за туризъм и виза вече се взима доста лесно, така че скоро мисля да поправя този пропуск.

А оставал ли си разочарован от дадено място? Ако да – къде и защо?
Разочарование е прекалено силна дума. Всяко място има свой чар и може да предложи нещо уникално, просто трябва да се огледаш повече. И все пак има места, които не ми допадат особено, като най-често те са в Европа – например Милано и Брюксел са ми пример за изключително скучни градове, които обикновено избягвам.
Коя беше/е най-недостъпната страна в света за теб от гледна точка на виза, логистика и т.н.?
Да чукна на дърво, досега където съм поискал да отида – съм отишъл, не съм имал отказ за визи и т.н. Към момента най-трудната ми и скъпа виза е била за ДР Конго, за нея искаха куп документи, един от които (например) беше свидетелство за съдимост, преведено на френски от заклет преводач. За щастие светът доста се поотвори последните години, дори някои от традиционно трудните за посещение африкански държави направиха портали за електронни визи и улесниха нещата. Иначе силно предизвикателна от логистична гледна точка беше Буркина Фасо – там няма никаква туристическа инфраструктура, а пътищата са ужасяващи.

Мислил ли си някога да напишеш книга и ако да, какво по-точно би искал да предадеш на хората?
Засега не, въпреки че много приятели ми задават същия въпрос. Все още съм на етап да събирам спомени, случки и снимки. Може би когато (и ако) поулегна и намаля темпото ще се замисля над тази идея. Със сигурност има какво да разкажа и бих искал да предам на хората емоцията и тръпката от пътуването.
И за финал – какво предстои оттук насетне за големия пътешественик Георги Матеев?
В близките години мисля да завърша останалите ми 24 държави/територии, а след това – каквото настроението покаже. Вероятно ще прекарвам повече време на местата и с хората, които ми допадат. Паралелно с това непрекъснато продължавам да работя по музикалните си проекти, а там границата е само небето…
Това интервю с големия български пътешественик Георги Матеев е част от поредицата срещи и разговори с необикновени български пътешественици. В предишните издания ви запознах с пътешественицата-инфлуенсър Десислава Иванова, която събира багажа си в раница, за да тръгне по света; с околосветско пътешествие с круизен кораб с Вики Андреева, която посещава 33 държави, 52 дестинации на цели 5 континента за период от 4 месец; с шеф-готвача Филип Захариев, който ни заведе кулинарно пътешествие по света; с ловеца на футболни дербита Даниел Стоименов, който посещава някои от най-свирепите футболни спектакли на планетата; с големия пътешественик Росен Андрей-Охеда, чиято цел да посети всички държава на света е почти постигната и т.н., и т.н. Ако харесвате това, което прави Георги Матеев, можете да го последвате в социалната мрежа Facebook.