Интервю със Светлана Димитрова: истории за пътешествия (част 2)

Last Updated on 12.09.2023 by Илиян

Във втората част на интервюто със Светлана Димитрова ще си поговорим малко повече за пътувания, дестинации и любими места по света. Както стана ясно от първата, Светлана умело съчетава ролята си на стюардеса и на запалена пътешественичка по света. Освен че обожава да пътува, Светлана никога не пропуска да се впусне в приключения, които да я изкарат от зоната ѝ комфорт.

Светлана, нека си поговорим и за страстта ти към пътешествия. Как и кога осъзна, че си пътешественичка?

Още от много малка обичах да ходя на зелено училище и всеки път, отдалечавайки се от дома, се връщах презаредена и така докато не навърших 17 години, когато за пръв път пътувах чужбина. Мястото бе красивата Прага, която ме плени и ме накара да пожелая да пътувам повече. Последваха и по-дълги пътувания, студентска бригада в САЩ и след това програмата Еразъм в Испания. И ето ме тук – вече летя всеки месец до няколко места като истинска пътешественичка.

Благодарение на работата ти в Qatar Airways си била в много страни. Колко успя да посетиш до момента? 

Да, определено работата ми помогна да посетя доста местенца, за които не бях си ѝ мечтала, а други дори не бях чувала. До този момент са 70, като поне на два месеца се опитвам да посетя нова държава. Обичам да пътувам не само по работа, но и в свободното си време. 

Браво на теб! Кажи ни кои са твоите любими дестинации и защо?

Всяко едно кътче на земята е много уникално само по себе си и носи своята енергия и красота. Имам доста любими места, защото всяко едно от тях ми е донесло различен вид щастие и еуфория. Ще се изброя шест от тях:

1. Япония

Това е държавата, която ме плени със своите традиции, природа и хора. Там се чувствам като на друга планета, а в същото време у дома. Уважението към всеки един човек и неговото лично пространство те карат да бъдеш по-съзнателен в обществото. Виждаш как редът и дисциплината улесняват доста живота на хората и внася хармония в отношенията между тях. Съчетанието на модерното с вековното е наистина впечатляващо. Високотехнологично развитие, но в същото време запазване на традиции и опазване на природата. Японците умело се грижат не само за своя дом, но и всичко що ги заобикаля. Никога не би видял занемарена сграда или мръсна улица. Дори и в близкото село всичко е в идилия. Разбира се друга причина е вкусната храна, защото обожавам суши.

2. Сингапур

Град-държава, която е построена по модел на smart city или както би трябвало да изглежда един модерен град в 21 век. Използването на дъждовната вода, за да се поливат цветя и градини; използването на соларни системи за извличане на енергия за осветяване на паркове; забраната на дъвки, за да бъдат чисти улиците са просто малка част от нещата, които правят впечатление. Всяка постройка там е като от друго измерение – високи небостъргачи с басейни и всякакви удобства.

Съчетанието на няколко култури – китайска, малайзийска, индийска и уважението към различните религии и традиции е модел за подражание, че колкото и да сме различни, то можем да живеем в мир и разбирателство.

3. Ню Йорк 

Градът, който никога не спи. Тук можеш да видиш хора от поне 150 националности. Всеки е уникален сам по себе си и толкова космополитен. Градът предлага много разнообразни атракции от мюзикъли на Бродуей до огромни паркове, от оживен нощен живот до разнообразни ресторанти и кафенета. Впечатлена съм от либералността и колко отворени са хората един към друг. Да получиш комплимент за прическа или стил от непознат е нещо нормално. Хората са отворени към всякакъв тип култури. Да видиш клошар, който е бивш милионер е напълно възможно, както и да се превърнеш в милионер за една вечер. Всичко е толкова динамично и тогава изживяваш фразата „времето е пари“! В рамките на няколко секунди ще усетиш от миризма на хот-дог до скъп и класен парфюм.

4. Занзибар,Танзания

Остров, който те пленява от самото стъпване. Място, на което ей така без причина се чувстваш изключително щастлив. Позитивната енергия на хората е заразяваща. Кристално чистата вода на сините вълни и белият пясък сякаш пресъздават представата за рай. Разхождайки се по плажа можеш да видиш едни от най- красивите морски звезди и раковини. Интересни са и местните племена масаи, които се открояват със своите ръчно изработени дрехи и кожени сандали, прически и начин на живот. Те са изключително дрюжелюбни и толкова отворени към чужденците, че веднага се заприказват с теб, макар и на доста базисен английски. Харесвам тяхната заразително положителна енергия и усещането, че нещата са толкова прости и малко му трябва на човек, за да бъде истински щастлив – една искрена усмивка и споделена радост. И някак си този живот те кара да оцениш малките неща в живота и да се отпуснеш напълно. Hakuna matata! 

5. Исландия и 6. Нова Зеландия

Две тотално отдалечени държави. Те са точно най-северната и най-южната страни, които съм посещавала. А толкова много си приличат поради няколко фактора: островни държави с активни вулкани и тектонична активност в земната кора; рядко населени; гейзери и невероятно красива природа; отдалечени са от останалия свят; притежават уникално разнообразие на фауна и животински свят; може да видите черен пясък по плажовете. И двете държави поддържат доста висок стандарт на живот, добри образователни системи и медицинско обслужване. С удоволствие бих се завръщала отново и отново по тези божествени места и бих наблюдавала и изгрева и залеза на слънцето.

След толкова много полети как прекарваш отпуските си?

Както можеш и да предположиш обичам да пътувам и през ваканциите си. Ходя на места до които не летим или са по-трудно достъпни. Последното ми голямо пътуване беше до Аржентина, Бразилия, Перу и Боливия в рамките на 22 дни.

Това ли е най-дългото пътешествие, което някога си правила? С какви впечатления остана?

Бих казала да, въпреки че ми се искаше да е много по-дълго. И четирите държави са уникални по своему с  красива природа, вкусна храна, интересна култура, традиции и доста обща история. Беше едно от най-хубавите ми преживявания.

Мачу Пикчу е едно от Седемте чудеса на света. Колко от тях успя да посетиш?

Посетих всички нови седем чудеса на света и именно Мачу Пикчу беше последното в моя списък.

Това е феноменално. А от природните чудеса?

Засега само две – планината Тейбъл в Кейптаун и водопадите Игуасу в Бразилия и Аржентина. Но като пътешественичка по душа обмислям да посетя и останалите при първа възможност.

Кое е мястото, което буквално ти спира дъха?

Ох, това е много труден въпрос, тъй като много красиви места са спирали дъхът ми, но ще се опитвам да изброя няколко: Rainbow mountain и Мачу Пикчу в Перу, Куинстаун в Нова Зеландия, пустинята Намиб и Deadvlei в Намибия, Петра в Йордания, водопада Ниагара.

А от всички страни къде се почувства най-тъжна?

Две са местата, които буквално са ме накарали да заплача, защото ми е било мъчно да виждам, такава беднотия, а именно в Камбоджа и Лагос, Нигерия. В тези две държави виждаш какво е да живееш на ръба на мизерията. Деца без дрехи и обувки, гладуващи хора, оцеляващи. В Камбоджа посетих плаващото село и реката, която беше дом за 5000 камбоджанци, живеещи на сал и плавни колиби. Къпеха се в мръсната река, имаха електричество само ако заредят акумулаторните си батерии, а в същото време в столицата видяхме супер скъпи коли и палати за милиони. Мизерията до такава крайност не само ме възмути, направи тъжна, но и ме накара да оценя много повече това, което имам.

Имала ли си трудни моменти при някои от пътешествията?

Да, ще разкажа за две случки, в които срещнах трудности от различно естество и които ме накараха да израстна като личност. Първата беше при голямото ми пътуване в Южна Америка, където трябваше да изкача Rainbow Mountain в Перу на височина 5020 метра. Не съм алпинист, но определено съм любител на красивите гледки. Реших доста неподготвена да се кача при положение, че бях вече седмица с повишена температура, болки в гърлото, кашлица и като цяло в нестабилно физическо състояние.

Какво те мотивира да продължиш напред?

Силата на духа и уникалната възможност да видя нещо толкова красиво ме мотивира да се изкача с последни сили. Бях малко уплашена по пътя, тъй като видях как някои от катерачите се задъхваха, че дори и кислородна бутилка не им помагаше и се отказаха по средата на пътя, връщайки се към първоначалната база. В такива моменти трябва да проявиш силна воля и дух и да решиш да продължиш, истински момент на закаляване! Определено си струваше подвига не само заради гледката към планина със 7 различни цвята, но и за да израснеш и разбереш, че не само физическото ти състояние контролира твоето тяло, а твоят дух преди всичко!

Втората случка се случи в Рио де Жанейро, Бразилия при посещението на една от известните фавели, където Майкъл Джаксън снима своя клип за песента They Don’t Care About Us. Още в самия клип може да видим изключителната бедност в квартала, но което не се вижда в клипа е и колко опасно е да си там. Дори самия таксиметров шофьор не пожела да ни закара във вътрешността на квартала, а ни остави на главна улица и от там повървяхме поне още 10 минути, за да стигнем до лифта, който щеше да ни изкачи до върха на квартала, за да ни се открие гледка към града.

Трябва да си много смела, за да направиш това…

Докато чакахме на опашка забелязахме, че имаше само още двама туристи като нас, а останалите бяха местни хора. Две петгодишни момченца се завъртяха около нас и ни оглеждаха от глава до пети, бяхме им интересни, а може би проучваха какво точно имаме. Бразилчетата веднага поеха инициатива на тур гидове и разказваха за квартала, макар и на неразбираем за нас португалски. Изкачиха се до върха и ни посочваха различни забележителности. Разбира се веднага решихме да запаметим красивите гледки с фотоапарат.

Ненадейно чухме три момчета на около седемнадесет годишна възраст да крещят „No photo“. Стояха на около 100 метра от нас и видимо имаха и оръжия. Аз веднага скрих камерата и се разтреперих от страх. Скрих се зад ъгъла и си обещах, че ако излезем от там живи, повече никога няма да стъпя на това място! Ето ме тук, все още държа на обещаното!

Обичаш екстремните спортове. Кое е най-екстремното нещо, което си правила и за какво си мечтаеш тепърва да направиш?

Да, определено обичам да опитвам нови неща и по-скоро съм авантюрист по душа. Най-екстремните спортове, които съм практикувала са skydive в Дубай, скачане с бънджи в Нова Зеландия, wakeboard в Доха, рафтинг в Шри Ланка. Един ден бих искала да изкача Еверест или поне една от базите!

Кое от местата, които не си посетила, искаш да посетиш възможно най-скоро и защо?

Списъкът ми е безкраен, но възможно най-скоро бих посетила Куба, преди да се промени изцяло, Великденските острови в Чили, Патагония в Аржентина и Нова Гвинея. Всички тези места са пълни с култура и традиции, трудно достъпни и безкрайно красиви. Вярвам, че имат някаква специална енергия, защото са все още доста девствени.

Искрено ти го пожелавам. Надявам се, че ще продължиш да вдъхновяваш хората да пътуват. Снимките ти са прекрасни. Изглеждаш великолепно на всички от тях. Щастлив човек ли си?

Благодаря! Бих казала, че щастието се търси, гради и създава, опитвам се да го правя всеки ден и да го споделям с хората около мен – било то на живо или чрез моите снимки и разкази в социалната мрежа.

Какви са плановете ти след като приключиш с Qatar Airways?

Да продължа да бъда все така страстна пътешественичка, да продължа да пътувам, да се развивам и в други насоки, и да приложа всичко научено до тук в друга сфера и да го споделям с любимите ми хора.

И за финал – как ще продължиш изречението „Пътуването за мен е….“

Пътуването за мен е пътуване и към себе си, начин да преоткрия нови неща, да уча, да видя колко съм различна от останалите хора, а в същото време няма човешка болка или радост, която да ми е чужда! Магията на пътуването да напускаш дома си с познанието и сигурността, но всеки път да се връщаш различен човек. Да се опиташ да приемеш хората такива, каквито са – без да ги съдиш, дори и всичко което правят да е в противовес с вярата ти за живота. Срещайки хора и посещавайки места е важно да бъдеш отворен за непознатото и напълно да му се отдадеш. Не спирам да търся и да жадувам всеки път за едно ново пътуване и израстване, защото това ме прави една щастлива пътешественичка!