Интервю с Филип Захариев: едно кулинарно пътешествие по света

Last Updated on 06.05.2023 by Илиян

Днешният ми гост е една много интересна и вдъхновяваща личност. Израснал по улиците на Видин, преминал през Италия, Финландия, Норвегия, работил като главен готвач в ресторант Gruvelageret в Лонгийрбюен на остров Шпицберген в архипелага Свалбард, днес Филм Захариев е собственик на ресторант ONÀ („тя“ на местния диалект) – в село Стакевци, Северозападна България. Освен с доказани кулинарни умения, Филип Захариев е и запален пътешественик, а съвсем наскоро издаде и втората си книга с пътеписи „Където корабите умират“.

Здравей, Филип Захариев. Разкажи малко повече за теб за хората, които не те познават.

Здрасти, Илияне! Ами на мен ми е трудно да разказвам за себе си накратко, затова ще ти цитирам малко от думите, с които редакторът ме е представил в първата ми книга: „Скъпи читатели, Представям ви първата книга с пътеписи на Филип Захариев – професионален готвач, пътешественик, българин, жител на света, а вече и писател.“ – и ще добавя, че съм и любител фотограф.

Как реши да отидеш на толкова отдалечен остров и какво е чувството да живееш там?

През 2014 г. работех в един ресторант в Бодьо – най-северната част на континента, но страшно ме издразни поведението на мениджърката, която цял ден шмъркаше кокаин в тоалетната, докато ние работим като луди, та още на първата седмица започнах да си изпращам CV-то на разни други места из Норвегия. Без да знам за Свалбард, съм си го изпратил и тук, но в друг ресторант. Година по-късно, главният готвач на този ресторант дал 20 CV-та на моя шеф, който упорито търсил главен готвач и го помолил за помощ. Така избрал мен, обадил се на шефа ми в Осло, после на мен и така. Аз като чух къде се намира този остров, не можех да повярвам. Чувството да живея тук, е като да живея на друга планета. Жестоко е!

Защо реши да станеш готвач?

Готвя си от много малък, това съвсем сериозно. Просто винаги съм знаел, че с това ще се занимавам, ако не стана футболист или рапър. Не станах нито едно от двете, но станах готвач. Друго нищо не съм работил.

Къде и как се научи на тази професия? Кой беше твоя ментор?

Не помня как съм се научил да готвя. Не знам дали няма да е прекалено, ако кажа, че сам съм се научил…Но като малък, като ми се ядеше нещо, отварях хладилника и шкафовете, и си сглабях нещо вкусно. Просто имах нюх, кое с какво може да се смеси.
Няма такъв май. Нямам си идоли, но май най-харесвам старата школа. Обичам да гледам Марко Пиер Уайт и Гордън Рамзи. Макар Рамзи малко да ме дразни, готви си човека. И готви истинска храна, не се лигави. Аз на това му казвам honest food.

Има ли готвач, на когото се възхищавате най-много? Кой и защо?

Най-любимите ми главни готвачи, от които съм научил най-много, са няколко. Първият е главният готвач, за когото работех във Видин – казва се Стефан. Други двама са Енрико Албертини от Италия и Руне Пол от Норвегия. На останалите, честно да ти кажа, бих им изкривил по някой тиган от главата. Работил съм с доста неприятни хора.

Разкажи ми за някоя трудна ситуация свързана с работата и как се справи с нея?

О, леле, конкретно за някоя случка, не мога да се сетя точно. Тази професия е изпълнена с адски много стрес и такива ситуации има постоянно. Когато имаш главен готвач често ти се налага да търпиш какво ли не, а когато си главен готвач, пак така. Работил съм в ресторанти, където се чувстваш като в армията. Работил съм на места, на които, когато се приближавам до ресторанта ме свива корема от напрежение. Всичко е част от експириънса, ако мога да използвам тази чуждица.

Какво правиш, за да си винаги в час с новите тенденции?

Следя какво се случва във водещите ресторанти по света и си плащам за мастър класовете на тези от тях, от които смятам, че ще науча най-много. По принцип, това е професия, в която учиш до последния си ден. Затова толкова я обичам. Няма как да заореш на едно място. Ако не искаш да си ореш на едно място де, защото в България (е, не само) има доста такива готвачи, което е ужасно тъжно!

Пътувал си в повече от 60 страни по света. Кое е най-запомнящото се кулинарно изживяване, което си имал?

Честно да ти кажа, уличната храна в Мексико и тази в Тайланд са без съмнение най-запомнящите се кулинарни изживявания. Изобщо не мога да ги сравня, с който и да било Мишлен ресторант.

А най-неприятното? Имал ли случай на хранително натравяне?

Няколко пъти даже – и все по нашето Черноморие. Едното в Лозенец преди десетина години, другото в Свети Влас преди 8. С едно агнешко, от което направо щях да пукна. На другия ден трябваше да карам до Разград за сватбата на приятел и не смеех да изпреваря каруца даже, защото ми се въртеше свят през цялото време. Оттогава, като ходя на море в България, винаги си имам едно на ум.

Търсиш ли определени страни за кулинарно вдъхновение и коя е любимата ти кухня по света? Защо?

Всяка страна за мен е интересна откъм кухня и винаги търся нови вкусове и вдъхновение. Любимата ми кухня е индийската. Не знам защо, просто ми е прекалено вкусно!

Коя страна има изненадващо добра храна?

Русия!

Коя недооценена дестинация заслужава да бъде по-известна?

Мисля, че всеки би имал различно мнение по този въпрос, защото всеки търси нещо различно. За мен, такава е именно Русия. Защо? Заслужава си дори само, за да гледаш през прозореца на влака.

Коя страна те изненада най-много и с какво?

Индия. С всичко ме изненада тази страна. Даже мога да кажа, че ме изненада неприятно. Най-вече не ми харесаха хората. Бях чувал, че са невероятно мили и гостоприемни… Аз не съм толкова наивен и познавам веднага, кога един човек е искрен и добър, и кога е лицемерен. В Индия срещнах предимно лицемерни и подмолни хора. Беднотията не ги оправдава, защото съм бил в много бедни страни с невероятно човечни и мили хора.

Кое е най-странното нещо, което си виждал по време на пътуване?

За две неща се сещам веднага, като и двете са от Бангладеш. Едното е хотелът ми в град Читагонг, който се намираше по средата на гробище. Представяш ли си? Показвам се през решетката на прозореца, а долу има пресни гробове. Беше ми супер интересно. Другото нещо беше, че като обикалях да снимам из същия този град, минавах през един железопътен прелез, където хората си клечаха един до друг и си акаха. И съвсем спокойно си ме поздравяваха, питаха ме откъде съм, харесва ли ми Бангладеш…Жестоко!

Как си избираш местата, които искаш да посетиш? Плануваш ли ги предварително или предпочиташ да правиш всичко в последния момент?

Или съм гледал нещо в интернет, което ме е грабнало, или някой филм, или просто ми се ходи някъде и със затворени очи си слагам пръста на картата. Но това последното съм го правил само два пъти.

Какво те вдъхнови да напишеш и издадеш книги?

Аз просто си пишех, защото писането ме отпуска и ме връща в спомените. Не съм имал намерение да издавам книга, но май на много хора във Фейсбук им хареса и постоянно пишеха, че трябва да напиша книга. Това ми беше доста смешно, но от Goodlife го забелязаха и ми предложиха наистина да вземем да издадем една книга. Тя взе, че се продаде за по-малко от два месеца, после и втория тираж така, и после се появи и втората книга „Където корабите умират“.

Благодаря за интервюто, Филип. Пожелавам ти още много успехи и пътешествия, които да опишеш в други книги. И за финал – какъв съвет би дал на някой, който би искал да гради кариера като готвач?

И аз ти благодаря за по-различните въпроси, защото обикновено ме питат все едно и също и много ми е омръзнало. А аз обичам да говоря за храна, защото съм готвач, не писател или пътешественик. То пътешественик… ми е малко тъпо определение. Ами, тепърва може да се гради кариера просто като готвач, главен готвач не се става веднага. Но на тези, които искат да се занимават с това професионално, ще им кажа, че ако не са готови да се подложат на безброй лишения, изобщо няма смисъл да се захващат. Трябва да са готови да посветят живота си на това, ако искат наистина да постигнат нещо истинско.

Ако искате да се запознаете с друг голям български пътешественик, то не пропускайте да прочетете интервюто ми с Георги Матеев и да видите светът през неговите очи.