Last Updated on 18.03.2024 by Илиян
В днешната публикация ще ви запозная с историята на една от най-красивите сгради в Хисаря – изоставената вила Момина. Забулена в храсти и клони, някогашната великолепна постройка тъне в разруха и печал. Жълтата мазилка пада, вратите са изпочупени, прозорците липсват, стаите са изтърбушени, покривът на места е паднал, а добре поддържаната градина в миналото днес прилича на джунгла. Пътеката до входа на къщата е препречена от десетки дървета, а клоните упорито превземат вътрешността ѝ.
Кратка история на изоставената вила Момина в Хисаря
Някогашната вила Момина, известна още и като бивш детски санаториум в Хисаря, понастоящем тъне в забвение и разруха, оставена на произвола на съдбата.
Но нека сега се върнем съвсем в началото, за да разберем повече подробности за нея. Вилата е построена през двадесетте години на двадесети век от запасен генерал Тодор Марков, който решава да се установи в Хисаря с неговата любима Мария Маркова. Освен че е един от най-изтъкнатите военноначалници в България, той е и основоположник на историческия музей в Хисаря, в който може да се проследи многовековната история на града. Именно там през 1933 г. група местни жители създават археологическо дружество, имащо за цел да съхрани паметниците на културата в града. За негов председател е избран запасният генерал Тодор Марков. През същата година той открива първата археологическа експозиция в собствената си вила Момина, като впоследствие дарява експонатите на общината. Така през 1953 година е създаден Археологическият музей в Хисаря.
Навремето вила Момина се е състояла от две триетажни сгради с широки и просторни тераси. Имала общо 25 стаи за гости с по едно или две легла. По онова време вилата била прочута като единствената постройка в града с водна инсталация и течаща вода за умивалниците във всички етажи, както и за поливане на градината. Питейна вода пък доставяли лично от минерален извор Момина баня.
Атанас Кънчев, бивш главен редактор на вестник „Хисарска заря“ от 1967 г. до 1990 г. и автор на няколко книги с истории и разкази, посветени на Хисаря, описва обстановката във вилата по следния начин: „Първият етаж бил луксозно мебелиран. Живеещите в него ползували богато мебелиран салон с пиано и грамофон. Имало читалня с книги, вестници и списания. Във вилата имало пансион, като храната се сервирала в обширна столова. Модерно уреден ресторант предлагал европейска, местна и диетична кухня както за живеещите във вилата, така и за външни посетители. Традиция било в следобедните часове да се сервират кафе, чай и пасти от собствен майстор сладкар.“
Един от най-ярките посетители на вилата бил генерал Георги Вазов, който изказал своето възхищение от престоите си тук в статия във вестник „Слово“ през 1929 година: „Вилата изглежда отдалече със своите веранди и тераси на някой замък или Венецианско палацо. По своя европейски комфорт и удобства съперничи на швейцарските и би могла да служи за образец.”
Освен ген. Вазов, във вила Момина са гостували още редица видни гости, между които политици, военни дейци и индустриалци. През пролетта на 1943 г. по инициатива на цар Борис III се организира среща между него и видния банкер и политик Атанас Буров.
Генерал Тодор Марков умира през 1950 година. След това двете сгради на вила Момина са преобразувани в санаториум за деца с бъбречни и чернодробни заболявания, които са функционирали в продължение на десетилетия. В основната сграда на вътрешната стена покрай витото стълбище все още може да се види образа на Пипи Дългото чорапче, гушнала малката си маймунка – господин Нилсон.
В другата постройка пък все още личат останките от огромната кухня, столова и перално помещение. За съжаление тя също е в окаяно състояние, като на места покривът е частично паднал.
След 1989 г. сградата е реституирана и върната на многобройните наследници на генерала. Не знам каква е причината това прекрасно здание да бъде оставено на произвола на съдбата, но ако не се предприемат спешни мерки за възстановянето на сградата тя ще рухне. Освен всичко друго, изоставената вила Момина e обявена и за паметник на културата.
За съжаление вила Момина не е единствената красива изоставена сграда в Хисаря. Ако се разходите из централната част ще забележите още няколко забележителни постройки, които са оставени на произвола на съдбата. Надявам се, че в най-скоро време ще се намери решение за бъдещето на вила Момина, така както се намери инвеститор, който да възстанови изоставената лятна вила на Пенчо Семов.
