Last Updated on 16.03.2024 by Илиян
В днешната публикация ще ви запозная с историята на най-голямата изоставена белодробна болница на Балканите. Тя се намира в село Радунци, община Мъглиж, разположена сред прекрасната природа в Стара планина на 670 метра надморска височина. Вдъхновен от историята за изоставената лятна вила на Пенчо Семов в Габрово и за вила Момина в Хисаря, реших да посетя някогашната най-голяма белодробна болница на Балканите.
Някогашната държавна белодробна болница, известна още и като „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – Радунци“, спря да съществува от лятото на 2015 г., като в момента тъне в забвение и разруха, оставена на произвола на съдбата. Но нека сега се върнем съвсем в началото, за да разберем повече подробности за нея.
История на изоставената белодробна болница в Радунци
Историята на най-голямата изоставена белодробна болница започва през далечната 1935 година, когато по искане на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия, която да предприеме обиколка из страната за търсене на подходящо място за изграждане на нов санаториум за лечение на туберкулоза. След продължителни проучвания и анализи мястото е избрано – село Радунци. Така 20 месеца по-късно с указ на Цар Борис III се определят 500 декара гора и ливади от землището на село Дъбово, Казанлъшка околия, а през 1937 година се издава втора наредба за построяване и обзавеждане на санаториум Радунци. През същата година се провежда конкурс за идейна скица и проектиране на санаториума, който бива спечелен от арх. Виктория Ангелова–Винарова, една от първите жени архитекти у нас.
Строителството на вече изоставената белодробна болница започва през пролетта на 1939 година, но година по-късно е преустановено заради Втората световна война. Спреният проект до вече издигната четириетажна сграда е подновен след 9 септември 1944 година. Така на 1 ноември 1955 година санаториумът е открит. Тогава по повод тържественото откриване вестник Отечествен фронт съобщава: „Сред китните дъбови и букови гори в южните склонове на Стара планина при спирка Радунци се издига величествената четириетажна сграда – санаториума Радунци. Това е най-големият на Балканите санаториум за костно-ставна туберкулоза“.
В следващите години легловата база се разширява, разкриват се допълнителни отделения за костно-ставна туберкулоза, а през 1958 година и първото отделение за смесени форми – костно-ставна с белодробна туберкулоза.
През 1960 година легловата база нараства до 500 легла, а две години по-късно до 600. Едновременно с това расте и броят на служителите. В периода 1963-1964 г. са открити още специализирани бронхологичен кабинет, кабинет по урогенитална туберкулоза, патофизиологичен кабинет за изследване на дишането, бактериологична лаборатория, кабинет и отделение за очна туберкулоза. Вследствие на това през 1964 година с решение на Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ) санаториумът е категоризиран като туберкулозна болница. Три години по-късно легловата база вече наброява 645 места, а заедно с това се преустройства и обзавежда рехабилитационен комплекс. Разкрити са школи за квалификация и преквалификация по машинопис, хладилно дело, ремонт на електродомакински уреди, часовникарство, шивачество и плетачество.
В годините след прехода постепенно започва упадъкът на болницата. През 2000 година зданието е преобразувано в Търговско дружество като „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести (СБДПЛББ) – Радунци“ ЕООД с капацитет от 300 легла. През 2015 г. болницата е обявена в ликвидация, заради неплатени дългове и окончателно затваря врати. Оттогава насам сградата и прилежащите площи са напълно изоставени.
Днес изоставената белодробна болница прилича на декор от филм на ужасите, а времето изглежда сякаш е спряло. Сградата тъне в забрава и разруха, прозорците са счупени, а стаите са потънали в прах с разпилени документи с лични данни на пациенти. Всичко, което някога е съградено с толкова воля, труд и желание, днес бавно се руши. Остават само спомените на хората, които са отдали живота си, за да помагат на болните.
Дали някога ще видим изоставената белодробна болница функционираща отново? Не вярвам…
