Last Updated on 05.09.2023 by Илиян
Екопътека Бели Искър се намира на територията на национален парк Рила и е една от най-добре поддържаните екопътеки в България. Паркът е създаден през 1992 година, като основната му цел е да опази богатото разнообразие от растителни и животински видове в този планински масив. Половината от територията му е покрита с естествени гори, а благодарение на екопътеката ще имате възможност да видите любопитни каменни и скални образувания, както и богатото биологично разнообразие на Рила.
Как да стигнем до екопътека Бели Искър?
Началната точка на екопътека Бели Искър започва на около 2-2.5 км. южно от края на село Бели Искър, община Самоков, Софийска област. Дотам се стига по тесен асфалтов път, на места изронен, но подходящ и за леки автомобили. В началото на пътеката има паркинг, но ако не намерите свободно място може да спрете от дясната страна на пътя по протежението на шосето.
Маршрут
Входът на екопътеката е на самото асфалтово шосе, а точно до него има няколко големи информационни табели. Маршрутът е затворен с обща дължина около 7.5 км. и се изминава за около 2 часа. В началото на пътеката надморската височина е 1215 метра, а край Заслона между седми и осми мост е 1380 метра. Най-високата точка на маршрута е при последната площадка – 1528 м., намираща се на левия склон на долината на реката. Маршрутът е подходящ за всички възрастови групи както за приятна лека разходка сред природата, така и за пикник в хубаво време.
Маршрутът на екопътека Бели Искър започва от границата на национален парк Рила и криволичи по протежението на река Бели Искър. Върви се по двата бряга на реката, а на места и по асфалтовия път. Преминаването на реката става по 8 големи (Синия вир, Изгрев, Двата камъка, Тис, Дългия, Бор, Арамлия и Суаро) и 11 по-малки мостчета.
Екопътека Бели Искър е отлично поддържана с табели и маркирана с лентова маркировка със синя боя. По дължината ѝ са обособени шест места за отдих и почивка, оборудвани с маси и пейки – Езерото, Камъка, Средорек, Здравец, Заслона, Къщата.
През цялото време се върви срещу течението на реката до момента, в който се достигне до заслона, който е близо до последния осми мост. След него се излиза на главния път и трябва да се върнете наобратно по течението на реката.
След около 100 метра има отклонение към гориста пътечка с малко изкачване, която води до погледна площадка, откъдето се открива прекрасна гледка към планинската шир. Оттук се виждат Орливи скали, Арамлийски дол, Долен и Горен Сухар, които са дом на два редки и защитени вида животни – скален орел и дива коза.
След като слезете от погледната площадка пътят върви само по асфалта до самото начало, но ако предпочитате може да прекосите реката по някое от мостчетата и да се върнете по обратния път.
Ако пътувате отдалече препоръчвам да комбинирате екопътека Бели Искър с изкачването на връх Мальовица, като си оставите разходката за втория ден, така както направихме ние.
