Last Updated on 01.04.2025 by Илиян
На 13 км. югозападно от Сливен, в землището на с. Злати Войвода, всред буйна растителност и потънал в зеленина се намират изоставените Сливенски минерални бани. Те са балнеолечебен курорт с национално значение, изградени край горещи минерални извори и гористи брегове на река Тунджа. Баните са били любимо място на поколение сливналии както за къпане и лечение, така и за развлечение.
Сливенски минерални бани
Някогашният курорт Сливенски минерални бани е застинал във времето, изоставен и обезлюден, а прилежащите му площи и инфраструктура постепенно започват да избледняват. Лека-полека природата започва да превзема всичко наоколо, като тук-таме се чува по някой кучешки лай или мяукаща котка. Няма точна дата откога датира изоставеният вече курорт, но със сигурност е много години.


Според историческите сведения балнеолечебницата е завършена през 1902 г. Зданието е проектирано от архитектите Петко Момчилов и Хайнрих Майер, а през 1940 година е напълно трансформирано. Банята се състои се от мъжко и женско отделение, всяко от тях с голям басейн с топла вода, малък басейн със студена вода (разположени в ъглите в предната част), индивидуални вани и съблекални. След обновяването на банята през 1940 година е добавен горен етаж, където са разположени допълнителни помещения за лечебни процедури.
През 1936 г. д-р Иван Станчев, първи управител на Сливенски минерални бани, публикува резултати и анализи от над 2000 клинични и балнеологични наблюдения проведени в рамките на 10 години. В своя труд той споделя 100 от най-забележителните оздравявания на пациенти, заедно с препоръки за къпане и прием на минерална вода. Любопитното е, че по химически състав и свойства водата се доближава до тази на чешките Карлови вари.


Във времената след 1944 г. са построени нови почивни бази, открит е външен басейн с минерална вода и лятно кино. Подобрена е инфраструктурата, създадена е и автобусна спирка, като през 60-те години денонощен автобус свързва баните със Сливен. Тогавашната власт е имала големи амбиции за разширяване на курортния комплекс, но в крайна сметка проектът не е реализиран.

След падането на комунистическия режим в България постепенно започва и упадъка на курорта. Повечето от сградите са изоставени, а други са обявени за продан. Минералната баня, от своя страна, в продължение на много години е функционирала успешно, докато и тя не пусна кепенците. Единственият светъл лъч идва през 2024 година, когато е стартиран проект за подмяна на покрива ѝ, за да бъде съхранена и консервирана. Едва след приключване на строително-монтажните работи община Сливен ще търси инвеститор, който да съживи това архитектурно бижу, а с него и да възвърне блясъка на застиналия курорт Сливенски минерални бани.

Около старата баня има няколко допълнителни постройки, бивши хотели, които също са изоставени и не функционират. Някога направените с любов почивни станции, градини, алеи, спортни площадки и т.н. днес приличат на един безвъзвратно отминал период, който няма изгледи да се върне.


Едно от любимите места на гостите на Сливенски минерални бани е бил емблематичният ресторант Русалка. До него се е стигало по красиви каменни стъпала, от които няма и помен в днешно време.


Изоставената римска баня
На територията на изоставения курорт Сливенски минерални бани са разположени и останките на стара турска баня, която е изградена върху основите на древноримска баня от преди две хилядолетия, подобно на много други в страната. За съжаление тази прекрасна историческа забележителност тъне в забрава, изоставена и занемарена.


Въпреки уникалната по състав и свойства минерална вода, курортът Сливенски минерални бани продължава да затъва. Разрухата и безстопанствеността са повсеместни навсякъде из територията на курорта. Само времето ще покаже дали ще се събудят от летаргията, в която са изпаднали толкова много години.

За съжаление Сливенски минерални бани не са единствените изоставени бани у нас. По време на пътуванията ми в страната имах възможност да посетя още емблематични бани, които са оставени на произвола на съдбата като минералната баня Костенец и прилежащите басейни, банята в курорта Момин проход, банята Гниляне в град Нови Искър и много други.
Изоставените Сливенски минерални бани и древната римска баня са част от поредицата със знакови изоставени места в България. Заедно с най-голямата изоставена белодробна болница на Балканите в село Радунци, вила Момина в Хисаря, училището в село Свежен, царските вагони край село Арковна и много други оставят един неприятен оттенък в сърцата на милиони сънародници.