Следващата цел на нашето пътуване бе град Сапа. Избрахме да пътуваме с нощен автобус от Ханой. Интериорът на автобуса изглеждаше доста луксозно, като беше с легла. Като минус мога да отбележа, че леглата са доста къси и са пригодени за азиатци. Пътуването продължи около 6-7 часа и рано сутринта пристигнахме в Сапа.
Още със слизането от автобуса имаше голяма тълпа жени, облечени в традиционни местни дрехи, които чакаха туристите, за да предложат своите услуги за някои от преходите в областта. Повечето от хората остават поне два дни, но ние имахме на разположение само един ден и трябваше да изберем оптимален и достатъчно постижим вариант за еднодневен преход. Договорихме се с една жена от етноса Hmong, която да бъде наш гид и потеглихме.
Contents
Сапа
Сапа е красиво планинско градче в северен Виетнам по протежение на границата с Китай. Разположен на 1500 метра над морското равнище, градът е известен с прекрасните и живописни гледки на оризови тераси и с богатството на своето културно многообразие. Много етнически малцинства живеят в и около Сапа. Най-голям процент заемат от етноса Hmong – 52%, следвани от Dao с около 25%.
Жени от племето Хмонг
Във Виетнам това е едно от най-големите етнически малцинства – над 1 милион души. Те са основно концентрирани в планинската северна част на страната и обикновено живеят на голяма надморска височина. Лесно могат да бъдат разпознати по начина, по който се обличат и по техните традиции. The Black Hmongs се разпознават лесно по традиционната индиго синя рокля.
Голяма част от възрастните жени шият традиционни дрехи и одеяла и изработват сувенири, които биват продавани на туристите. Забележително е, че по-голямата част говорят впечатляващо добре английски език. Децата на тези етнически малцинства пък често започват да продават дребни сувенири на туристите, за да помагат на семействата си. Момичетата и момчетата се женят много млади – на около 15-18 години.
Планът
Планът беше да посетим Сребърния водопад и след това 6-часов хайкинг до няколко планински селца, включващ безплатен обяд и вечеря, както и връщане до Сапа, откъдето трябваше да хванем автобус за Ханой. Тук е мястото да споделя и каква е разликата между хайкинг и трекинг, която и аз съвсем скоро разбрах. Основната разлика е в интензивността и времетраенето.
- Хайкинг се използва, когато говорим за пешеходен планински туризъм, който се извърша за един ден по конкретен маршрут. Използваме се за по-умeрени и лесни маршрути.
- Трекинг използваме отново за пешеходен планински туризъм, но този път за повече от един ден. Маршрутите са с по-голямо предизвикателство и се налага добра физическа подготовка и психологическа способност.
Сребърният водопад – Thac Bac Waterfall (Silver Falls)
Водопадът се намира на около 3 км. от центъра на града и е лесно достижим със скутер. Имах големи очаквания за това място, но да си призная останах разочарован, защото беше сухия сезон и водите не бяха толкова пълноводни, а самата гледка не беше никак впечатляваща. Разбира се гледката през дъждовния сезон е далеч по-различна. Цена за вход: 20 000 VND (€ 0.75).
Преходът из планините
След водопада се върнахме до града, откъдето започна същинския преход. В следващите няколко часа се любувахме на красивата природа в северен Виетнам, където гледките от върха на планината бяха невероятни и спиращи дъха. Панорамата беше фантастична. Разкриваха се красивите оризови тераси, а мъглата лека-полека се разкъсваше под натиска на слънчевите лъчи.
Постепенно жегата стана убийствена и най-лошото беше, че нямаше къде да се скрием от горещите парещи лъчи. Така след 6-часов преход стигнахме и до едно от най-отдалечените села. Бяхме посрещнати от група деца, които се радваха на туристите и естествено се опитваха да продадат някакви гривни срещу малка сума пари.
Първото ми впечатление от селото беше, че сякаш времето е спряло от много години. По-малките деца бяха на полето и тичаха, смееха се и си играеха на воля. Щастието се усещаше по грейналите им усмивки. Други пък се хвърляха голи в близкото поточе или в импровизирано корито и се планцикаха във водата. В този момент осъзнах, че всички те са толкова далеч от скъпи играчки, телефони или компютърни игри. Тяхното детство беше някак си по-истинско, по-примитивно. Така стигнахме и до къщата на нашата екскурзоводка. Тя приличаше на дървена барака, а вътре единствените неща, които видях, бяха едно голямо легло и един гардероб. Нямаше телевизор, нямаше компютър, нямаше дори хладилник…Обядвахме там, поговорихме си за трудния живот в селата, където на места дори няма електричество. По време на обяда научих и как виетнамците казват наздраве. Обикновено казват “Một, hai, ba, Dzô!” (изговаря се „Мот, хай, ба, йоо“), което на английски означава „1,2, 3 Cheers!“, но трябва да се знае, че има и много диалекти, а някои етноси дори говорят различен език, например в това село за наздраве употребяват и термина „Chuka”. 
Връщането от селото до града беше значително по-лесно. Мъжът на нашата екскурзоводка беше така любезен да ни закара с мотор. Върнахме се в града уморени, но с широки усмивки по лицата и седнахме в един хотел да чакаме автобуса.
Преходът в планините над Сапа беше изключителен. Това е един от най-добрите пешеходни турове и горещо го препоръчвам на всеки, който посети региона.
