Интервю със Светлана Димитрова: всичко за професия стюардеса (част 1)

Last Updated on 12.09.2023 by Илиян

В това интервю бих искал да Ви запозная с една изключителна жена, която не се спира пред нищо, за да пътува по света. Ведрата ѝ усмивка, владеенето на няколко езика и уменията, които притежава ѝ помогнаха да започне работа като стюардеса в Qatar Airways. Днес тя ще ни разкаже какво представлява професия стюардеса и какви са изискванията за тази работа. Нейното име е Светлана Димитрова – стюардеса по съдба, пътешественик по душа и сърце.

Здравей, Светлана. Можеш ли да ни разкажеш накратко нещо за себе си? Откъде си и с какво се занимаваш в момента?

Здравей, Илияне! Благодаря ти за поканата и оказаната чест да бъда твой първи гост. Изключително ми е приятно да споделя с пътешественик и приятел като теб моята история. Накратко за мен – родом съм от Шумен, завърших езикова гимназия с профил немски език в София и след това специалност „Икономика“ в УНСС, но сега работя като стюардеса за Qatar Airways и живея в Катар.

Как се роди идеята да станеш част от една от най-престижните самолетни компании в света и какви са изискванията?

Идеята се зароди много спонтанно в компания на приятели по питие. Както знаеш, живях в Испания две години и усилено търсех работа, за да мога да се установя там. Не беше лесно за чужденка, която тъкмо е проговорила испански да се интегрира в един от най-тежките финансови моменти за Испания. Докато търсех работа споделих на приятели желанието си да пътувам и се оказа, че сестрата на един мой познат е кандидатствала за Qatar Airways. Веднага го попитах какви са изискванията за професия стюардеса и той ми каза да бъдеш висока, представителна и да владееш езици, което отговаряше на моя профил. Когато се прибрах у нас потърсих в мрежата повечко информация и се оказа, че след две седмици катарскaтa авиокомпания ще проведе интервю в Барселона и реших да кандидатствам. Разбира се, имаше и други изисквания: добра физическа форма, да се преплува определено разстояние, владеенето на английски е задължително, а също така средно образование и опит в сферата на обслужването.

Разкажи ни, моля те, как се става стюардеса и през какво премина, докато се качиш на първия си полет?

Не мисля, че има точна рецепта, но определено няколко фактора биха помогнали, а именно приятна външност, усмивка и увереност. Обучението за стюардеса беше на английски в Доха, Катар в рамките на два месеца, като покриваше различни компоненти и курсове от първа помощ като изкуствено дишане, как да се постави кислородна маска, случаи на инфаркт, пристъпи на епилепсия и астма, кървене на нос и даже израждане на бебе. Също така минаваме през различни видове аварийни сценарии и видове самолети, оборудване, комуникация с клиенти, гасене на пожари, приводняване, CRM (crew resource management), опасни товари, преговори с терористи в случай на бомба и други. Правят  се всякакви медицински тестове още първите дни и оттам се установява дали имаме заболявания, които биха попречили на работата ни. Също така минаваме консултация при психолог, за да се провери и нашата психо-емоционална устойчивост. Още по време на обучението много колеги отпаднаха.

Професия стюардеса звучи доста вълнуващо.

Да бъдеш стюардеса е не само работа, а начин на живот, който изисква пълна отдаденост. Като всяка една работа, така и тази на професия стюардеса има своите трудни моменти и предизвикателства, но когато имаш ясна цел защо го правиш и видиш крайния резултат, като че ли всичко си струва.

Кажи ни, обаче, какво се крие зад лъскавата униформа и блестящата усмивка?

Зад лъскавата униформа и блестяща усмивка се крие недоспиване, ставане в 3 сутринта или лягане в 11 на обяд. Нощни и дневни смени, полети между 45 минути и 18 часа. Определено не е професия за всеки човек. Трябва наистина да обичаш това, което правиш, иначе не би издържал психически и физически на промените, които са ежедневие. Трябва много дисциплина, организираност, толерантност и разбиране към различни националности и култури, доза търпение и тактичност.

Сблъскваш се с всякакъв тип ситуации от груби клиенти до нуждаещи се от първа помощ, инвалиди, майки пътуващи сами с деца и хора със страх от летене и в един момент стюардесата се превръща в детегледачка, медицинска сестра, сервитьорка, готвач, психолог и в същото време се грижи за това да пристигнеш сигурно до определена дестинация. Имаме доста повече отговорности, отколкото изглежда и всичко трябва да изпълняваме с усмивка като част от нашата униформа. Всеки един пътник има своя история и работата ме научи никога да не съдя хората по националност или статус, а да гледам на всички тях по един и същ начин, а именно с разбиране и опит да ги накарам да се почувстват по-комфортно по време на полет, защото голяма част от едно пътешествие е именно самото пътуване, от което ние сме част.

Как преминава подготовката ти преди полет и как протича един твой „работен ден“?

Подготовката за всеки полет ми отнема около два часа. За да изглеждам според критериите на авиокомпанията по време на работа се изкисква грим и прическа. Също така преглед на детайли за полета: името на летището, времевата зона, времетраене на полета, позволени и забранени продукти за внос в страната, public announcements, тип самолет. Имаме 8 различни видове самолети и те имат различни специфики. Преди всеки полет имаме оперативка, в която се запознаваме с екипажа и се дискутират различни видове сценарии за евакуация и първа помощ.

Ние сме над 10 000 стюарди, включващи 151 различни националности. Много рядко летим един и същ екипаж, но е удивително как по време на всеки един полет се създава страхотен екип от непознати и много често даже и страхотни приятели. След задължителната оперативка отиваме към самолета и преглеждаме за всякакви съмнителни предмети, годността и изправността на оборудването. Провежда се още една оперативка с капитана и научаваме дали ще има турболенция, точна продължителност на полета и по кой маршрут ще минем. След това продължаваме с подготовка на пристигането на пътниците и така, докато започнем бординг и излетим. Общо-взето това е всичко за „професия стюардеса“.

Имаш толкова много полети зад гърба си…Коя е най-веселата случка, която си имала на борда?

О, да! След ….. броя часове летене и запознаване с хиляди хора на борд е имало доста забавни случки. Една от тях стана много скоро. Пътувахме от Пукет за Доха с продължителност около 6 часа и половина. След като приключихме със сервирането на вечерята, повечето пътници се унесоха и заспаха. Един от пътниците, видимо спящ, говореше нещо на френски език и съответно отидохме да проверим дали има нужда от нещо. Оказа се, че спи и бълнува. Тъй като говореше на доста висок глас и притесняваше други пътници се опитахме да го събудим. Той поглеждаше към нас с отворени очи, млъкваше за секунди и след това обръщаше глава и продължаваше да бълнува. И така в продължение на почти 5 часа този пътник си говореше на френски, а ние така и не успявахме да го събудим напълно и беше хем смешна, хем малко конфузна ситуация.

А коя е най-неприятната? Изпадала ли си някога в опасна ситуация?

Естествено, например един от тях е една от многобройните турболенции, които съм изживявала на борд. Бях още съвсем нова и пътувахме от Пекин към Доха. Полетът беше към 10 часа през зимата. Турболенцията беше толкова силна, че всички подноси с храна изпопадаха от седалките. Повечето пътници имаха пътническа болест и им беше прилошало, гадеше им се и включително на три от моите колежки. Наложи се да работим с по-малко екипаж и да помагаме на пътниците и колеги. Щом оцелях след този полет си казах, че ако това е най-лошото, то вече мина.

Други доста опасни ситуации са пътуването до Лагос, Нигерия, където престъпността е доста висока и ни е препоръчано да не излизаме от хотела. От самото летище до хотела биваме съпровождани с две полицейски коли. В предишния хотел, в който бяхме, имаше охрана с пушки на всеки етаж. Първото ми отиване до Лагос беше потресващо и то точно по времето на бума на болестта Ебола. Но както се вижда оцелях, даже вече ходих цели три пъти и посетих близкия мол. Мястото определено се усеща като доста несигурно и аз като явен турист съм доста „лесна мишена“. Предизвиквахме интерес у хората в мола, които бяха дружелюбни и даже искаха да се запознаят с нас.

Кой е най-продължителният ти полет и как успяваш да се справяш с часовата разлика?

Тъкмо пристигнах от него, а именно най-дългият полет в света Окланд, Нова Зеландия – Доха, Катар, който беше 17 часа и 30 минути. Принципно се адаптирам към местното време и никога не следя времето в Доха. Jet lag ме достига предимно в Австралия, поради часовата разлика и обратната посока на летене. Така е и в южното полукълбо на земята, съответно винаги е с противоположен сезон на Доха. Умората неминуемо достига и най-активните хора, а все пак ние работим по време на полета, докато пътниците си почиват. Понякога ми се е случвало да не спя по 30-40 часа от преумора. Опитвам се да си лягам, когато наистина ми се спи и да спя между 5-8 часа. Гледам да се храня здравословно, избягвам кафета и пия доста вода и чай. Винаги се разхождам по няколко часа, плувам или ходя на фитнес. Движението и добрата почивка са изключително важни за добрия тонус!

Летяла ли си някога с някоя известна личност?

Да, с Петър Стоянов и Ники Кънчев. Случвало се е да пътуваме и с боливудски звезди от Индия, които на нас в България не са ни толкова познати, различни спортисти покрай олимпиадата в Бразилия и модели. Мои колеги са пътували с Дейвид и Виктория Бекъм, но уви не бяха на мой полет.

Наскоро взе участие в проекта „Going Places Together” на Qatar Airways. Сега твоята усмивка грее по билбордовете по света, както и на величествения стадион „Ноу Камп“ в Барселона. Разкажи ни как избраха теб и какво е чувството да знаеш, че милиони хора те гледат всеки ден в различни краища на света?

Да, бях избрана да бъда лице на компанията в няколко фотосесии и проекта. Един от тях е билборда на стадиона в Барселона в „Ноу Камп“, където позирам с едни от най-добрите футболисти в света и хората виждат моя образ редом до тях, когато отиват да гледат любимия си отбор. Това е любимият ми футболен клуб, а и Барселона има много сантиментално значение за мен, тъй като там направих своето интервю за Qatar Airways. Един от любимите ми испански градове и така гордостта да съчетая толкова любими неща в едно е невероятно.

В проекта „Going Places Together“ бяха избрани още 20 мои колеги да бъдат снимани в 10 от най-посещаваните туристически дестинации като Ню Йорк, Пекин, Париж, Барселона, Лондон, Сингапур, Банкок, Токио, Кейптаун, като аз и моя колега от Нова Зеландия бяхме избрани за две дестинации – Сингапур и Токио. Снимките протекоха на място с трима английски фотографа и представители от нашия маркетингов отдел.

И за двата проекта ме избраха като се явих на вътрешен кастинг миналата година. След няколко месеца получих имейл, че съм избрана за проектите и предстои среща с маркетингов отдел, също така grooming check (преглед на външния вид) и пробни снимки с дрехи. Чувството да бъдеш по билбордове на различни кътчета по света, също така на автобусите в Доха в самото летище и пътници и колеги да те разпознават е наистина ласкаещо. Прекрасно е да мога да представям компанията не само по време на работа, а и постоянно на глобално ниво.

Какво ти дава и какво ти взема тази професия?

Всяка една професия дава и отнема нещо. Въпрос е на приоритети и какво точно за теб е важно в една работа, но бих казала, че като стюардеса имаш възможност да пътуваш до най-разнообразни места в един месец, да опознаваш различни култури, да се запознаваш с най-различни хора и националности, парично възнаграждение, гъвкаво работно време, възможност за кариера, намаление за билети с още 30 авиокомпании. Бих казала, че професия стюардеса е за хора, които са авантюристи, имат нужда от движение и бързо се адаптират към нови среди или така наречените wanderlust, към които се причислявам. Хора, които имат непрестанна нужда от опознаване на нови места.

Професията стюардеса отнема доста от личното време, което включва времето споделено със семейството, празници, недоспиване, изложени сме на по-голяма радиация докато летим, което до някаква степен засяга и здравето, за това е изключително важно да сме в добра здравословна форма винаги. 

Какъв съвет би дала на хората, които си мечтаят да имат работа като стюардеса?

Задължително да опитат. Да се наслаждават на работата и възможностите да опознаят света. Да се учат от хората около себе си и да бъдат отворени за промени, защото те ще бъдат много!

Ако искате да разбере да повече за пътешествията на Светлана Димитрова, то не пропускайте прочетете и втората част от интервюто ми с нея: Интервю със Светлана Димитрова: истории за пътешествия.