Last Updated on 05.09.2023 by Илиян
Пекин, Пекин… Има толкова много причини да посетите този исторически град. Той служи като столица на Китай в продължение на над 800 години. Пекин ни е оставил някои от най-добрите останки от имперското минало на страната. Забраненият град, Храмът на небето, Летният дворец са само някои от най-значимите забележителности в Пекин, а да не забравяме и Великата китайска стена. Като всеки един метрополис обаче и тук ще срещнете високи лъскави небостъргачи, оживени улици и безспирен трафик.
Contents
Забележителности в Пекин: Ден 1
В Пекин има толкова много неща за разглеждане и три дни определено не са достатъчни, за да посетите всичко. Този маршрут обхваща най-добрите места за първо посещение на китайската столица.
Площад Тиенанмън
Обиколката на китайската столица започна от историческия площад Тиенанмън (в буквален превод „Вратата на небесното спокойствие“). Това е най-големият площад в света и спокойно може да побере 1 милион души. На него се намират кулата Тиенанмън, Паметникът на народните герои, Мавзолеят на Мао Дзъдун и Голямата зала на народа.
На този площад на 1 октомври 1949 година Дзъдун провъзгласява основаването на Китайската народна република. Пак на това място през 1989 година са студентските вълнения и многобройните жертви при сблъсъка при тяхното потушаване.
Забраненият град в Пекин
Забраненият град е една от най-големите забележителности в Пекин и задължително за посещение място. Първото нещо, което трябва да знаете, е, че задължително трябва да носите паспорта си със себе си, защото билети се продават само срещу представяне на документ за самоличност.
Наречен е така, защото в продължение на 500 години обикновени граждани не са могли да влизат в него. Мястото е било дом на императора и неговото семейство в продължение на почти пет века на цели 24 императора, като това е най-големият и най-добре запазен императорски дворцов комплекс в целия свят. Именно този комплекс символизира сърцето и душата на Китай. Строителството започнало през 1406 г. като в строежа са участвали над един милион работници. Строежът продължил 14 години и се превърнал в истински архитектурен шедьовър. Разположен е върху обща площ от приблизително 720 хил кв. метра. Така се образувал град в града, отделен от останалата градска част с високи стени и с дълбок ров, зад които се виждали само покривите на къщите. Състоял се от 980 сгради с общо 9999 стаи. Самия дизайн символизира величието на императорското семейство. Има четири входа на всяка страна, като Южната Медианова порта е главният вход. В четирите краища на стената са разположени четири кули.
Трудно може да се опише всичко това, което представлява Забранения град. Абсолютно всичко е оформено с прецизност до най-малкия детайл, отразяваща силата и мощта на императорското семейство. През 1987 г. Забраненият град е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Парк Дзиншан
След като разгледахме Забранения град се отправихме на север към парка Дзиншан (Jingshan Park). Разположен е на изкуствено създаден хълм от изхвърлената почва при строежа на крепостния ров и близките дворци. Паркът заема площ от 230 000 квадратни метра, а от върха може да се придобие пълна и ясна картина за мащабите на Забранения град.
Парк Бейхал
След кратка почивка и отдих на върха, решихме да се отправим към следващия парк – Бейхал (Beihal Park). Разположен в центъра на града, това е един от най-старите, най-големите и най-добре запазените древни императорски градини в Китай. Историята на тази градина датира от XI век и е не само класическа комбинация от грандиозността на северните и усъвършенстване на южните градини в Китай, но също така и перфектно интегриране на великолепни имперски дворци и тържествени религиозни конструкции. В парка се намира още един от символите на императорската власт – Стената на деветте дракона. Построена през 1756 г., тя представлява облицована с керамични плочки стена, 27 м. дълга и 6.65 м. висока, включваща общо 635 изображения на дракони.
Повече от половината от парка е заета от езеро. В средата на езерото е разположено островчето Jade Flower Island, като там се намира една от основните забележителности – White Dagoba. Кулата е построена през 1651 г. по предложение на известен тибетски лама, като тогавашният император построил храма, за да покаже вярата си в будизма и желанието за обединение между различните китайски етнически групи.
Забележителности в Пекин: Ден 2
Великата китайска стена
Вторият ден от престоя ни в китайска столица бе предназначен за посещение на Великата китайска стена и Олимпийското село. Посетихме участъка Мутяню. Това е една от най-добре запазените и известни части от стената, но за нея ще ви разкажа в отделна публикация.
Великата китайска стена – едно от седемте чудеса на света
Забележителности в Пекин: Ден 3
Летният дворец в Пекин
Третият ден от престоя ни в Пекин беше последен, защото същата вечер трябваше да пътуваме с влак до Сиан. Летният дворец се намира на 15 км. от централен Пекин, въпреки че някога се е намирал извън града. Това е най-големият и най-добре запазен кралски парк в Китай. Строителството му започва през 1750 г. като луксозна кралска градина за почивка и забавление на кралските семейства.
Летният дворец е най-изисканият и най-красивият в страната. Тук е редно да се отбележи, че китайската концепция за дворец не е като европейска. Основната му забележителност е Дългият коридор (The Long Gallery or Long Corridor). Този перфектно проектиран коридор е с дължина 728 метра и е най-дългият такъв в китайските класически градини. Тогавашният император построява коридора за майка си, за да може да се разхожда навън и да се любува на градината и гледката по всяко време на годината, независимо от времето. Коридорът има 273 „стаи“ като всяка стая е пространството между двете колони. Друг акцент са изрисуваните стени и тавани с над 14 000 цветни картинки, представящи пейзажи, животни и исторически сцени. Друга интересна забележителност е Кулата на будисткия тамян (Tower of Buddhist Incense). Това класическо произведение на китайската архитектура е на три нива с четири слоя стрехи.
В северозападния край на езерото е разположена Мраморната лодка. Построена е през 1755 година с основа, изработена от огромни камъни. Това е единствена постройка по западен стил. Дължината и е 36 метра и с височина 2 етажа, това било любимото място на императрицата.
Оттам се открива и прекрасна гледка към моста със 17-те арки, който е най-големият в парка.
През декември 1998 г. Летният дворец е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Небесният храм
Небесният храм е още една от фамозните забележителности в Пекин. Построен е през 1420 година като място, където императорите са се прекланяли на боговете за молитви и добра реколта. Той е един от четирите храма, обгръщащи китайската столица – Храмът на Земята (север), Храмът на Слънцето (изток), Храмът на Луната (запад) и Храмът на Небето (юг). Комплексът заема площ от 2. 7 км2 и включва три храма с кръгла форма, защото древните китайци вярвали, че небето е кръгло, а земята – квадратна. Това е най-големият и най-представителният съществуващ шедьовър от древните духовни сгради в Китай. Великолепният архитектурен стил и дълбоката културна конотация дават представа за практиките на древната източна цивилизация. Трите основни постройки на Храма на небето са Залата за молитви за добра реколта, Залата на небесния свод и Кръглия олтар.
Залата за молитви
Представлява величествено кръгло здание с диаметър 32 метра и височина 38 метра, построена върху триетажна мраморна платформа, носеща името „Олтар за жътвени молитви“. Покривите са покрити с цветна синя глазура, символизираща небето.
Залата на небесния свод
Отново е кръгла сграда, стояща на двуметрова мраморна основа. Залата е с фино плетена дървена конструкция със сини керемиди на покрива и позлатена сфера на върха. Сградата е обградена е от гладка кръгла стена, наречена Ехо стена (Echo Wall), която може да препредава звуци на далечни разстояния. Тя е равна и гладка, което позволява на звукови вълни да преминават плавно.
Кръглият олтар
Накрая стигнахме и до Кръглия олтар. Той е разположен върху мраморна платформата на три нива, където императорите са правели жертвоприношения на животни. В центъра на най-горното ниво има кръгла плоча, наречена Сърцето на небето. Благодарение на архитектурата звуците от молитвата на императора се отразявали от парапета, създавайки значителен резонанс, който е трябвало да помогне молитвата да стигне до небето. Причината за този ефект са изумително гладките стени и под на олтара, причинявайки звукови вълни във всички посоки, които бързо се разпространявали по каменни балюстради и се връщали обратно. Учените са изчислили, че времето необходимо за този процес е едва 0,07 секунди. Благодарение на създалото се ехо гласът на императора отеквал двойно и така символизирал, че достигал до небето.
Храмът на небето е вписан като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1998 г. и е описан като „шедьовър с архитектурен и ландшафтен дизайн, който е оказал дълбоко влияние върху архитектурата и планирането в Далечния Изток в продължение на много векове.“
