След страхотното и незабравимо преживяване във Виетнам настъпи времето да сменя обстановката и да се отправя към Сием Реап в Камбоджа. Този път пътуването се очертаваше да бъде дълго и уморително.
Contents
Маршрут: Фу Куок – Ха Тиен – Пном Пен – Сием Реап
От пристанището на остров Фу Куок се качих на ферибот, който ме отведе до град Ха Тиен, Виетнам. Градът се намира на западния бряг на река Giang Thanh, чиито води на север ефективно формират границата между Виетнам и Камбоджа. Ха Тиен е популярна точка за транзит от плажовете на остров Фу Куок до крайбрежието на Камбоджа. Там ни чакаше представител на фирмата, от която си бях купил билет. Събрахме се група от около 15 човека и на всички ни бяха раздадени формуляри за кандидатстване за туристическа виза.
Виза за Камбоджа
- Цена на туристическа виза – $35
- Допълнително се заплаща по $2 за документ, че сме ваксинирани против жълта треска.
- Сайт за издаване на електронна виза – e.visa
По принцип ваксината не е задължителна, но в случая нямаше как да получим виза без този жълт лист. В случая представителя на фирмата просто ни раздаде по един документ с ударен печат, че сме ваксинирани.
След кратка почивка отново потеглихме на път с минибус по посока границата. Минибусът ни остави пред граничния пункт и оттам всеки индивидуално трябваше да премине пеш от другата страна. Самата процедура за изваждане на виза е много лесна. Подадох своите документи и след няколко минути визата ми беше залепена на паспорта.
Камбоджа
Преминах от другата страна, вече на камбоджанска територия, и изчаках другите. След като се събрахме се качихме на друг минибус и потеглихме.
Беше ни съобщено, че бусът пътува за Сихануквил и ще спре на главния път, за да може всички, които са за Пном Пен да слязат и да се качат на друг автобус. Така и стана. Качихме се на автобуса и потеглихме към столицата на Кралство Камбоджа. Преминахме през малки селца, разположени по пътя, в които видимо хората живеят изключително бедно. Къщите им представляваха странни дървени бараки, които нямат аналог. Построени и вдигнати на високи колове, която явно пазят от наводнения или от змии.
На една от спирките по пътя местна жена продаваше нарязан ананас в пликчета като 1 бр. струваше $1. Това беше най-вкусният ананас, който някога бях ял.
Пном Пен
Пристигнахме в късния следобед в Пном Пен като автобуса спря на място, известно само на шофьора. Имах малко повече от 4 часа, за да намеря откъде тръгва автобуса за Сием Реап. Предварително бях записал адреса и реших да тръгна пеш, въпреки че попитах няколко местни и те ми казаха, че е далеч.
Движението по улиците беше неописуемо – хаотично и без никакви правила. Тротоарите бяха заети от паркирали мотори и мотопеди или от маси и столчета за хранeне. Търговците пък бяха разпънали импровизирани сергии и продаваха голямо разнообразие от плодове и зеленчуци. Цените навсякъде бяха в американски долари, а местните риели се използват само за ресто. Хората изглеждаха добронамерени, усмихнати и се опитваха да ти продадат всичко, което става за продажба. След кратка разходка по улиците на столицата успях да намеря един street food „ресторант“ и веднага реших да опитам кухнята на обща маса с още около 7-8 души и както можеше да се очаква аз бях най-голямата атракция. И тук основната част от менюто е оризът. А меню нямаше – просто посочих ястието на съседния до мен човек.
След вечеря потеглих по своя път към офиса на агенцията, откъдето трябваше да хвана автобуса. След десетки опити да питам някой местен за посоката все удрях на камък и в крайна сметка се изгубих. Попаднах в квартал, в който, освен че осветлението беше кът, нямаше и никакви табели или имена на улици. След около половинчасово лутане открих една аптека и за мой късмет фармацевтът говореше английски, та с общи усилия успях да си наема тук-тук такси. Проблемът беше, че самият водач беше неграмотен и се наложи човекът от аптеката да му обяснява надълго и нашироко къде и как трябва да отида. Спазарихме се за цена и потеглихме. Имах около 2 часа на разположение и даже остана време да изпия една студена бира от локалния супермаркет. Автобусът потегли по разписание и рано на следващата сутрин трябваше да пристигне в Сием Реап.
Сием Реап
Пристигнах около 05.30 ч. в Сием Реап. Автобусът ни остави точно пред офиса на някаква агенция. Успях да проверя къде се намира хостела и тръгнах пеш към него като разстоянието не беше много голямо. Градът е сравнително малък и е популярна туристическа дестинация, тъй като е изходна точка за Ангкор Ват.
Успях рано сутринта да видя как се събужда града и беше много изненадващо за мен, когато минах покрай едно училище и видях учениците да метат улиците и тротоарите преди занятия. Бяха като добре организиран легион – едни метяха, други бършеха праха по оградите, трети събираха купчините с боклук. Всички с униформи – спретнати и изгладени.
Замислен как се възпитават децата продължих по пътя си. Направи ми впечатление, че почти всяка втора-трета къща е превърната хотел/хостел/къща за гости. Изглежда почти цялото население на града е заето в сферата на туризма.
Минавайки по една малка уличка съвсем случайно се натъкнах на интересен храм в някакъв парк. Имаше няколко пагоди и много статуи на хора.
Хостелът, в който щях да пренощувам, е разположен в близост до стария пазар (The old market area), което се явява и сърцето на града. Това е най-популярният пазар и се посещава както от туристи, така и от местни. Разликата е, че чужденците купуват предимно сувенири, докато местните идват заради подправките и съставките, които са широко приложими в традиционната камбоджанска кухня. След като се настаних, веднага взех една карта и тръгнах да разглеждам града. Хостелът изглеждаше доста прилично, а и цената на вечер беше само $5. Самият град не е нищо особено и няма много забележителности. Всички идват само и единствено заради Ангкор Ват. В близост до стария пазар и реката се намира един красив храмов комплекс.
Wat Preah Prom Rath
Попаднах на този храм съвсем случайно след разходка покрай реката. Има красиви цветни сгради, градини и модерни статуи. Основната зала е украсена с многобройни стенописи, изобразяващи различни аспекти на живота на Буда. С изненада установих, че този храм е на повече от 500 години. Входът е безплатен, но могат да се правят дарения.
В късния следобед се договорихме с един шофьор да ни закара до Ангкор Ват в опит да видим залеза. Тъй като човекът много ни хареса се разбрахме с него да ни бъде водач и на следващия целодневен тур в комплекса. Повечето от туристите отиват и предварително си купуват билет след 17.00 ч., който важи за следващия ден и така може да се отиде директно за изгрева на другия ден. Така направихме и ние. Билетът за 1 ден струваше $20 (към 2016 г.), а за 3 дни – $40. За съжаление успяхме съвсем малко да хванем от залязващото слънце и след като се стъмни се отправихме обратно към града, където разгледахме и лудницата вечерно време на прочутата „Pub street“. На тази уличка са разположени много заведения и барове, които чужденците посещават водени от табелите с евтина бира.
Полезна информация:
- Сайт за резервация на билети в Камбоджа – BookMeBus
- Хостел в Сием Реап – Central Hostel
