В това интервю бих искал да Ви запозная с един вдъхновяващ пътешественик. До момента той е посетил впечатляващите 169 държави на общо 7 континента. Гмуркал се с е китови акули в Мозамбик, разхождал се е из фиордите на Нова Зеландия, плавал е по езерото Танганика, обикалял е пустини. Неговото име е Росен-Андрей Охеда, един българо-кубинец по света.

Contents

Здравей, Росен-Андрей Охеда. Представи се с няколко думи – откъде си и кое място наричаш свой дом?

Здравей, Илиян! Казвам се Росен-Андрей Охеда и съм роден съм в Хавана, Куба, на 12 януари 1972 година. Майка ми е българка, а баща ми кубинец. Учих Астрономия в Москва, а през 1993 г. емигрирах в Канада. Шест години по-късно започнах работа за американска компания на круиз лайнери, с които предимно плавахме по Карибския басейн. През 2011 г. реших да се завърна в България и да инвестирам спестените си пари, за да осъществя детската си мечта – да обиколя планетата Земя.

Росен-Андрей със състуденти в Москва
Със състуденти в Москва

Кога и как откри страстта си да пътешестваш?

Страстта ми към пътешествията започна под влиянието на дядо ми Андрей, който беше пътешественик на книга и голям любител на географията. С него дълги часове сме разглеждали карти и атласи и това беше полагането на основите на моята любов към географията и любознателността ми към света.

Росен-Андрей Охеда със своите дядо и баба в Хасково
Росен-Андрей Охеда със своите дядо и баба в Хасково

Пътуваш вече 19 години. Не си ли мислил да се установиш някъде за постоянно?

Абсолютно и категорично НЕ! Тъй като съм в отлично здраве, с канадско гражданство, добро образование и говоря свободно няколко езика, имам самочувствието и увереността в себе си, че където и да се установя по света бих сполучил в живота. За мен успех в живота е на първо място да осъществя най-голямата си мечта – да опозная планетата, да създам добри приятелства, да оставя следа след себе си, вдъхновявайки младите поколения и да бъда добър към хората. Именно това ме кара да се чувствам у дома навсякъде, където съм.

Росен-Андрей на остров Бора-Бора
На остров Бора-Бора, Френска Полинезия
Росен-Андрей пиейки кумис в Монголия
Пиейки кумис в Монголия

Говориш 5 езика. Случвало ли ти се е някъде да не можеш по никакъв начин да контактуваш с местните? И как може да научиш повече за културата и бита им, без да говориш на техния език?

Даже и в най-отдалечените от цивилизования свят райони, в които съм бил – в Амазония и по Тихоокеанските островчета, винаги се намира човек, с който да мога да комуникирам на един от 5-те езика, които владея. Най-добрият начин да опознаеш местните на дадено място е да прекараш известно време с тях – да спиш, ядеш и да се предвижваш по начина, по който те го правят. Нещо, което аз правя даже и по най-отдалечените райони на планетата ни.

Росен-Андрей с хора от племето Мурси
С хора от племето Мурси в Етиопия
Kuna Tribe House
Баня в къща на племето Куна в Панама
Къща на атол Маракей
Къща на атол Маракей

Пътувайки срещаш много хора. Кой разговор ще помниш винаги?

Разговорът ми с тибетски монах, с когото се оказа, че имаме повече общи неща, отколкото разлики. И на двамата ни стана ясно, че нито аз ще приема неговата религия, нито той ще стане персонален масажист на пет красиви девойки. Съгласихме се всеки един от нас да продължи да прави това, в което е добър.

Изглеждаш като много позитивен човек, обичащ да създава приятелства. Отвръщат ли ти със същото?

Най-магическото и невероятно нещо, което ми се случва през последните 18 и половина години, пътувайки из 169 нации е, че не помня да съм имал лошо отношение на хората към мен.

Rosen-Andrei around the world 1
Росен-Андрей с деца от Соломоновите острови
Росен-Андрей с жени и деца в Мианмар
Росен-Андрей Охеда в Баган, Мианмар
Росен-Андрей Охеда в Киото, Япония
Росен-Андрей Охеда в Киото, Япония

Пътешестваш по месеци само с една раница на гърба. Какво те вдъхновява да пътуваш винаги сам? Чувствал ли си се някога самотен?

Винаги потеглям сам, защото от моя гледна точка това е най-безопасният вариант, тъй като най-много се доверявам на собствената си интуиция и опит. Да пътуваш сам съвсем не означава да се чувстваш самотен. Пътувайки сам ми дава възможност да се сприятеля с единомишленици.

Rosen-Andrei around the world 4
В пустинята Гоби в Монголия
Rosen-Andrei around the world 5
В Ел Нидо, остров Палаван, Филипините

Най-голямото ти пътешествие е 7 месеца. Разкажи ни за него? Къде беше, какво видя?

Пътешествието ми из Океания за сега е не само най-дългото ми пътешествие, но и най-магическото. Там успях да посетя всичките 14 суверенни държави на този континент, което беше най-голямата ми детска мечта. Белият пясък, кокосовите палми и тюркоазено синята вода нямат втори на планетата Земя.

Rosen-Andrei around the world 6
В Кирибати
С местен в Самоа, Полинезия

Кое е първото нещо, което правиш на ново място?

Първото нещо, което правя когато пристигна, е да потърся място за спане. Но никога не правя предварителна резервация, за да имам тоталната свобода на избор. Но това носи риск да остана на улицата, което ми се е случвало не един или два пъти. Ако пристигна много късно друг вариант е да спя на летището докато се съмне.

Росен-Андрей в Мианмар
В Мианмар

Последното ти пътуване беше в Африка. Колко време продължи и кои страни посети?

Четири месеца пътувах из един от най-опасните райони на планетата. Прекосих по сухоземен път Западна Африка, район, който гъмжи от болести и държави с не много стабилни правителства. Чувството на удовлетворение след оцеляването на такъв район е неописуемо с думи.

Росен-Андрей в Кот д'Ивоар
В Кот д’Ивоар
Росен-Андрей в Сиера Леоне, Африка
В Сиера Леоне, Африка

Коя е страната, в която най-трудно успя да влезнеш и защо?

Най-трудното ми посещение до ден днешен от 169-те държави, които съм опознал е влизането ми в Науру – виза, която е почти невъзможно да се вземе, тъй като това е правителствена политика. Това е малка островна Тихоокеанска държава, която почти цялата и функция е на концентрационен лагер.

Кои места по света са те впечатлили най-много и са ти спрели дъха?

Трите най-впечатляващи места, които съм посетил до момента са – Антарктида с невероятно девствената си природа, недокосната и замърсена от човешка ръка. Мачу Пикчу – изгубеният град на Инките, който мистериозно е съществувал няколко столетия без да бъде открит от испанските конкистадори. И островите Галапагос – райско кътче на планетата Земя за любителите на подводния свят и най-големите сухоземни костенурки на планетата.

Със слонска костенурка на островите Галапагос

Antarctic penguin

Кой е най-големият подарък, който си получавал в живота?

Най-големият подарък за мен в живота е моето здраве, за всичко останало съм се борил, трудил и учил. Но именно поради това осъществяването на моята мечта има още по-сладък вкус. Благодарен съм най-вече на майка ми, че ме е родила здрав и осъзнавам, че невероятните неща, които съм видял и преживял са съпътствани с не малка доза късмет.

Доколко мислиш, че пътуването е променило теб и твоя възглед за света?

Пътешествията ми не са ме променили, а са подсилили и потвърдили моите възгледи за света. Няма лош народ на планетата – в огромния си процент хората са добронамерени и готови да помогнат на всеки, който е в нужда. Единственият проблем е, че медиите се фокусират към негативните сензации, добрите дела на хората почти винаги остават в сянка.

Росен-Андрей Охеда във Вануату
Росен-Андрей Охеда във Вануату
Rosen-Andrei around the world 7
Салар де Уюни, Боливия
Росен-Андрей Охеда в Малайзия
Росен-Андрей Охеда в Малайзия

Имаш една интересна инициатива да посещаваш училища. Каква е целта ти? Мислиш ли, че можеш да предадеш твоята пътешественишка страст на децата?

Чувствам се невероятно щастлив човек, осъществил най-гигантската си мечта! Винаги всичко, което съм искал да направя съм постигал с лекота, ръководил съм се главно от страстта и любовта към това, което желая да постигна, а то е – да опозная и се насладя на колкото се може повече места на нашата планета. И нямаше да е честно след всичките невероятни неща, които съм изживял да не ги споделя с младите поколения. Като на шега посетих едно училище, за да споделя преживяванията си с децата и в резултат това донесе щастие и емоции не само на тях, но и на мен. След което реших доброволно да посвещавам част от свободното си времето на тях, тъй като е време да видят нещо позитивно и вдъхновяващо, и да се убедят, че и най-трудната и нереална мечта е осъществима, ако човек приложи достатъчно труд, усилия, вяра и любов.

Росен-Андрей в училищата

Благодаря ти за отделено време, Росен-Андрей. Желая ти да си жив и здрав и да продължаваш да пътешестваш и да сбъдваш мечтите си.

  • Тук може да гледате участието на Росен-Андрей Охеда в „Шоуто на Слави

Прочетете още: Интервю с Петко Попадийски и как мечтите стават реалност

Автор

2 коментара

  1. Впечатлена съм!
    169 е внушителна цифра, достойна за поклон.
    Дано такива неща се случват по-често на всички, които обичат да пътуват.

  2. Великолепно, ти си невероятен истински човек, чудесно, че може и да си го позволиш всички тия пътувания и непринудени срещи с този пъстър свят езиците, които владееш и умения с които общуващ и разглеждаш света вероятно се равнява на много прочетени книги.Бъди благословен!

Напиши коментар