Днешният ми гост е посетил около 50 държави, включително на всичките 7 континента. Изкачвал е Килиманджаро, карал е каяк в Палау и e пътувал по Големия океански път в Австралия. Това са само малка част от незабравимите преживявания на пътешественика Петко Попадийски, с когото ще си говорим за пътешествия и за това как мечтите се сбъдват.

Contents

Здравей, Петко! Разкажи ни малко повече за теб – на колко години си, откъде си, с какво се занимаваш, какви са твоите интереси.

Наскоро навърших 34 години, като първите 18 прекарах в Пловдив, а след това със следването си в София и малко в странство. Често се представям като ИТ специалист, който обича да пътува. Не знам дали аз намирах местоработата, която да е свързана с пътуване, или е просто късмет, но чрез професионалните ми умения успях да посетя няколко континента. В свободното си време отделям внимание на различни хобита – от акваристика и мотоциклетизъм до фотография и пътувания.

Унгарският парламент
Унгарският парламент
Това ли е твоята мечтана работа?

Скорошният ми рожден ден беше време за равносметка за изминалото време, както и какво да търся в живота в бъдеще. Харесва ми сферата на информационните технологии и свободата, която тя носи. Като специалист в тази област бих могъл да си намеря работа независимо от местоположението. Допълнително имам възможност за работа от вкъщи (където и по земята да се дефинира това). Държа на работодател, който да гледа свършената от мен работа, а не часовете престой в офиса. За щастие в нашата сфера такива се намират сравнително лесно. Отделно заплащането ми позволява и да пътувам до различни екзотични дестинации. Естествено има и недостатъци. Често в края на деня, комуникирайки си само с машини, се чувствам и аз като робот. Затова и ми харесва да си давам почивка, да се срещам с непознати хора в различни ситуации, предизвикателства, които липсват в ежедневието в офиса.

Кога и как откри страстта си да пътуваш?

Когато бях студент преди 15 години нямаше чак толкова възможности да се пътува. Редица европейски държави изискваха и визи. Бях започнал работа още от първи курс и не исках да я прекъсвам с бригади в САЩ или с програми като Еразъм, за които нямаше много информация. Гледайки назад сега го отчитам като грешка.
За щастие обаче, вторият ми работодател беше френска консултантска фирма, тепърва навлизаща с IP телефония в телекомите. Тъй като французите не обичат да пътуват, фирмата търсеше по-евтини специалисти в Източна Европа. Съответно трябваше да прекарвам по няколко седмици във Франция, Германия, Норвегия, Англия, Италия. Бях често сам, a с френските си колеги така и не успях да завържа приятелства, може би защото ме виждаха като конкуренция или просто техния манталитет е да не прекарват излишно време в офисите си.

Метростанция в Стокхолм
Метростанция в Стокхолм

Във Франция, например, това ми даде възможност да се губя доста често из улиците на Париж. Хващах една неизследвана посока и не знаех какво ще ме изненада зад ъгъла. Като чуех българска реч ми ставаше приятно и се заприказвах с хората. Имах изключително интересни запознанства по този начин.

Тъй като се оправях сам в страни, в които английският не е особено популярен, това ми даде самочувствие, че няма непреодолима ситуация в чужбина. Разбира се, изпитвал съм и отчаяние от самотата и от липсата на приятели.

Водопадите Игуасу
Водопадите Игуасу

След 2 години в тази сфера зажаднях за ново приключение. Тъкмо завърших университет, нямах семейни ангажименти и реших, че е дошло перфектното време да отида да поживея далече от родината. Един приятел, на когото много съм му задължен, ми подшушна че АИЕСЕК, най-голямата студентска организация в света, намират стажове в над 100 държави по света. Кандидатствах и ме приеха за член. Завъртях глобуса и си избрах най-далечната държава, в която има стаж, подходящ за моя опит – Колумбия! Въпреки че на държавата ѝ се носеше лоша слава (както на много други райски кътчета по земята), контактите ми там ме разубедиха, че е опасно и заминаването ми се оказа едно от най-добрите решения в живота ми.

Карибското крайбрежие на Колумбия
Карибското крайбрежие на Колумбия
Как пътуването промени живота ти и какво те вдъхновява да пътуваш?

Стажът ми в Колумбия продължи 9 месеца. За разлика от предните командировки, тук ме посрещнаха членовете на АИЕСЕК, с които бързо станахме приятели и се срещаме по света и до ден-днешен. С тях прекарвах свободното си време, екскурзиите, топлите вечери и карибските уикенди. Всичко беше ново за мен – трябваше да се науча да танцувам, защото там това е основно занимание при излизане вечер и е изключително важно за добрата комуникация със срещуположния пол.

На парти на АИЕСЕК в Колумбия
На парти на АИЕСЕК в Колумбия

Бях принуден (не на сила) да науча испански, защото живях в семейство, което не знаеше думичка английски. Имаше много комични и трагични ситуации, свързани с културни различия и топлите нрави на колумбийците, но и с тяхната несериозност да изпълняват уговорките си. Оттогава останах запленен от опознаването на нови култури, срещи с нови хора, често с доста различен мироглед от моя.

Хасиенда Наполес
Хасиенда Наполес – имението на покойния Пабло Ескобар

По време на пътуване си принуден да се адаптираш бързо и да търсиш решения на неочаквани проблеми, да се замисляш над добрите и лошите практики на българите и на чуждоземците. Това ми позволи да си открадна идеи как да се чувствам по-щастлив в ежедневието си – от смирението на азиатците, радостта от настоящето при латиноамериканците, до способността да оцеляваш и да се усмихваш, въпреки ограничените ресурси при африканците. Така се вдъхнових да посетя и всички останали континенти.

Какво обикновено носиш със себе си, когато пътуваш?

Преди опаковах куфара си няколко часа преди полет, като често забравях да сложа дори четка за зъби. Откакто се запалих по-сериозно по фотографията си правя списък, в който най-важните неща са зарядното за батерии и фотоапарата. Всичко друго може да се намери в кварталната бакалия, но търсенето на съвместимо зарядно за моя фотоапарат, може да ми загуби дни и да ме изкара извън нерви. Иначе все още често се изненадвам колко е еднакво съдържанието на продукти в супермаркетите по света. Може би най-големите разлики се намират на щандовете за плодове и зеленчуци. Разбира се, гледам и да съм принтирал резервации за самолети и хотели/хостели.

Как би описал своя стил на пътуване? Сам ли пътуваш обикновено или с приятели?

В България се чувства стигмата, когато кажа, че обичам да пътувам сам. Често хората го приемат като отчаяно решение поради липса на приятели.
При първите си командировки и пътуването ми в Колумбия, в които заминах сам, открих, че когато не съм с приятели, съм принуден да се заговарям с непознати, да правя само това, което ми се иска, да съм по-общителен и по-отворен за новата култура. Когато съм сам, задължително спя по хостели, където атмосферата е отворена и хората се срещат, споделяйки общите си интереси.

Спане на плажа в Колумбия
Спане на плажа в Колумбия

Пътуването с приятели също е доста забавно, стига интересите при опознаване на ново място да съвпадат. Иначе отпуската може да се превърне в изнервящо занимание. В последните години моята приятелка пътува с мен и макар че се дразни на ранното ми ставане, любопитството ѝ от новите места съвпада с моето.
Организацията на пътуванията я правя самостоятелно, като напоследък често ползвам съвети от пътешествениците във форума на магеланците. Проучването на нова дестинация отнема време, но ми доставя голямо удоволствие. Гледам препоръките в TripAdvisor, опитвам се да посетя някакъв пешеходен тур в първия ден на новото място, за да получа препоръки от местни хора за неща, които може да съм изпуснал в плана. Голям приоритет е и срещата с мои познати, живеещи на това място. Благодарение на социалните мрежи откриването и свързването с такива хора вече става изключително лесно.

Как решаваш коя да бъде следващата дестинация?

Всеки пътешественик си има списък с държави, които би желал да посети. Разбира се те са с приоритет. Но тъй като финансите са ограничени, често гледам приоритетите да съвпадат и с промоции на самолетните компании. Понякога промоциите са толкова изгодни, че няма как да не се възползвам от тях – така наскоро посетих островната държава Палау без преди това да подозирам за нейното съществуване.

Атолът Каянгел в Палау
Атолът Каянгел в Палау
Палау
Палау – едно от най-добрите места за дайвинг в света

Когато планирах пътуването си до Антарктида, самолетът кацаше в Патагония. Реших да отделя една седмица преди заминаването с кораб, за да свикна с мястото и минах W Trek-a в Торес дел Пайне (Чили) – изключително красиво и чисто място за любителите на планински пейзажи.

Национален парк Торес дел Пайне
Национален парк Торес дел Пайне
Национален парк Торес дел Пайне
Национален парк Торес дел Пайне

Планината се оказа и по-предизвикателна физически, отколкото самото пътуване към Антарктида, където всичко ни беше осигурено от екипажа на кораба.

Национален парк Торес дел Пайне през нощта
Национален парк Торес дел Пайне през нощта
Пустинята в Абу Даби
Пустинята в Абу Даби

Когато излиза възможност за командировка на място, което не съм посещавал, съм първия доброволец да замина. За щастие имам възможност да съчетавам работните си посещения и с няколко дни отпуска, за да посетя забележителностите и да си почина от натоварения график. Последното такова посещение беше до Абу Даби, OAE, където имах възможност да карам кросов мотор и да нощувам в най-голямата пясъчна пустиня в света на няколко часа път към границата със Саудитска Арабия. 

От Южна Америка до най-високия връх в Африка. Защо точно Килиманджаро?

Имах едноседмична командировка в Найроби, Кения. Тъй като следващия уикенд бяха изборите за президент, всички чужденци гледаха да се изнесат от държавата поради опасност от размирици. Но аз държах да разгледам региона, тъй като това беше първото ми посещение в Африка. Отворих картата да проверя какво може да се види на няколко часа път от Найроби. Планината Килиманджаро беше трудно да се пропусне. Както и националния парк Серенгети.
Тогава бях изключително неподготвен за изкачването на най-високия връх в Африка. Имах единствено планински обувки. Бях подготвен за топъл климат и нямах нито яке, нито щеки. Но си казах колко пък да е трудно да се изкачи, ей го къде е.

Къмпинг на Килиманджаро
Къмпинг на планината Килиманджаро

Минах през няколко агенции на място в Моши, най-близкото градче, откъдето тръгват туровете за върха, както и осигуряват всичко необходимо за успешното му изкачване. Оказа се, че танзанийското правителство реално задължава всички туристи да ползват агенция, осигуряваща гайдове и носачи. Това звучи справедливо, защото така се подпомага и местната икономика.
Намерих агенция, за която имаше добри отзиви и цената, която спогодихме, беше сравнително евтина. Оказах се в група с един американец, с когото се разбирахме добре. Чувствах се неудобно пред него, защото той се беше подготвял година за това изкачване, аз пристигах с къси гащи и шапка против слънцето.

Изгрев от планината Килиманджаро
Изгрев от планината Килиманджаро
Имал ли си някога проблем с височинна болест?

Килиманджаро е може би единствената планина в света, където всеки ден човек се изкачва с над 1000 метра докато стигне връх Ухуру на почти 6000 метра надморска височина.

Петко на връх Ухуру
Петко на връх Ухуру – най-високата точка на Килиманджаро и цяла Африка

Почти всеки турист изпитва някаква форма на височинна болест, но целта е върхът да бъде покорен преди да се усетят най-лошите симптоми, като след това се слиза бързо надолу. За жалост на някои и щастие на други, поддаваемостта към височинна болест зависи много от гените и човек не може да се подготви добре за нея със спортуване в равнината.
Преди да започна изкачването, местен младеж ми обясни това и ми предложи да ми продаде лекарство срещу височинната болест – Диамокс. Платих му $20 долара за 6 хапчета, като после се оказа, че във всяка аптека се продават по $2. Но в крайна сметка му бях благодарен, защото изкачих върха лесно, докато моят спътник от Америка повръщаше всеки десетина минути и почти не си спомняше престоя горе.

След Африка решаваш да се отправиш към далечна Океания – Австралия и Нова Зеландия.

Австралия реално беше шестият континент, който „трябваше“ да посетя. Страната ме плени с приятелско отношение към чужденците, просперитета си, както и с природата. Макар в голяма част пустинен, континентът има какво да покаже. На юг от Мелбърн се намира Great Ocean Road, който присъства във всички класации на най-живописни пътища в света. Туровете по него завършват на плажа на „12-те апостола“ – огромни скали, издигащи се в морето, откъснали се от стръмния каменист бряг. 

12-те апостола в Австралия
12-те апостола в Австралия

От досега посетените брегови пътища, единствения който се конкурира с красотата му е пътят от Кейп Таун до нос Добра надежда в Южна Африка.

Залез в Кейп Таун
Залез в Кейп Таун, Южна Африка

Няколко години по-късно имах възможността да посетя и Нова Зеландия. Там пейзажът е изключително различен и разнообразен – от студения и ветровит юг, ледникови фиорди до космически пейзажи с вулкани и гейзери, изригващи на няколко часа. Отношението обаче си беше пак същото – приятелско настроени хора и любопитство към многобройните туристи. Опитвахме се да редуваме спането в къмпинги, които са изключително удобни и се намират близко до природните забележителности с това на топло място в някой крайпътен хотел. Нова Зеландия е може би най-удобната държава за самоорганизиращи се туристи. Има няколко приложения за телефон, които дават информация за най-близките къмпинги, какви удобства имат и каква е цената им.

И след всички тези пътувания желанието ти така и не спира да пътешестваш…

Реално в момента си пестя отпуската за 2 пътешествия в годината – едно в началото, а другото в края. След като изпълних мечтата си да посетя последния континент – Антарктида, любопитството продължи да не ми дава мира. Светът е огромен, а пътешествията действат като наркотик. Все пак се опитвам да се възползвам максимално от безпрецедентната в човешката история свобода на придвижване.

Всеки пътешественик мечтае да пътува до Антарктида. Лесно ли ти беше да планираш такова епично пътуване? Разкажи ни малко повече за преживяването ти там.

Тъй като мечтата ми беше да посетя всички континенти, в последните години пътуването до ледения континент ми беше постоянно в полезрението. Съответно съдбата реши да ми помогне в проучването как да замина и ми предостави възможност да посрещна гост от Каучсърфинг, който е бил там. Той ми даде така необходимите съвети какво да направя, за да стъпя там.

Антарктида
Антарктида

Реално съществуват няколко компании, които организират 11-12 дневни круиза до там. Компанията, която аз избрах, ползва един малък изследователски кораб, който се люлееше заплашително много в протока на Дрейк, най-бурното море в света, където всичките 100 туриста, които побираше, се чувствахме като зомбита от морската болест. За сметка на това малкия брой хора на борда ни даваше гъвкавост да слизаме бързо на брега и да стигаме до места, където по-големи кораби не могат. Разбира се, поради опасността от пренасяне на семена и разрушаване на крехката екосистема, всички изпълнявахме старателно процедурите по дезинфекция – миене на обувките при всяко слизане на брега, старание да не досаждаме на местните обитатели – пингвини и тюлени.

Пингвини на Антарктида
Пингвини на Антарктида

Петко на АнтарктидаПлаването до първите острови на Антарктида продължи 2 дена като на няколко пъти паднах от леглото в каютата, поради високите вълни наоколо. След това обаче бяхме възнаградени от слънчево време и много пингвини. В следващите няколко дни посетихме много живописни места, както и исторически забележителности – останки от първите експедиции на континента, китоловни кораби, научни бази на почти век с консерви от тогава.

Кораб в АнтарктидаПоради профила на пътуващите към Антарктида – хора, богати на житейски опит, прекараното време на кораба също беше изключително интересно. Продължаваме да поддържаме връзка с приятелите от там, като дори наскоро ме посети един от тях в София.

Кое е любимото ти място досега и защо?

Често задаван въпрос на който нямам точен отговор. Почти всяко място, на което съм бил, има добри страни. В сърцето ми е първото далечно пътуване – Колумбия. Може би поради неизвестността, приятелствата от там и топлите хора.

Плаж в Палау
Плаж в Палау

В Африка има невероятен баланс между природа и хора. Животните са навсякъде и хората живеят в мир с тях. В Азия срещам най-големия културен шок – понякога ми е изключително трудно да разбера защо хората действат по определен начин, но след като опозная някой от там, причините излизат наяве и започвам да ги разбирам. Все пак и там хората се стремят към щастие и успехи.
Топлите тропически острови са толкова отпускащи, че е лесно да забравя, че скоро трябва да се върна обратно към действителността. Антарктида – последния континент, ми показа как може да изглежда природата необуздана от хората. Където най-силния оцелява, а пейзажът е безкрайно бял, пуст и неопетнен от човешка дейност.

След посещението ти на всичките седем континента коя държава планираш да посетиш в най-скоро време?

След само няколко дни отпътуваме с приятелката ми към Мексико и Белиз. Белиз е известен с втория по големина риф в света след този в Австралия. А Мексико с историческите си забележителности от света на Маите и Ацтеките е отдавна е в полезрението ми.

А коя е мечтаната дестинация, която все още не си посетил?

Ако имам повече свободно време бих се отдал на няколко месечно пътуване. Отдавна съм загубил интерес от най-известните места, присъстващи по брошурите на туристическите агенции. За момента като най-желани бих отбелязал Мианмар и Виетнам, където туризмът все още не е достигнал нивата на Тайланд, а природата е дори още по-впечатляваща. Може би и Куба преди да се промени напълно. Африка с досега си до животни също ми е слабост, като с удоволствие бих тръгнал на експедиция в джунглите на Руанда и Уганда.

Пожелавам ти в най-скоро време да имаш тази възможност, както и още много пътешествия по света. И да продължаваш да ни показваш красивата страна на света с прекрасните ти снимки. Благодаря за интервюто и попътен вятър към следващото приключение.

*Повече информация за пътешествията на Петко Попадийски може да намерите в неговия блог: Един българин по света

Автор

Напиши коментар