Летният дворец в Пекин

Третият ден от престоя ни в Пекин беше последен, защото същата вечер трябваше да пътуваме с влак до Сиан. Оставихме багажа в хотела и се отправихме към Летния дворец. Намира се на 15 км. от централен Пекин, въпреки че някога се е намирал извън града. Това е най-големият и най-добре запазен кралски парк в Китай. Строителството му започва през 1750 г. като луксозна кралска градина за почивка и забавление на кралските семейства.

Летният дворец

Летният дворец
Декорирана арка (Paifang) – дървена или каменна арка, построена за отбелязване на велики постижения или към лоялност за предците на семейството.

Летният дворец Летният дворец Летният дворец

Летният дворец е най-изисканият и най-красивият в страната. Тук е редно да се отбележи, че китайската концепция за дворец не е като европейска. Основната му забележителност е Дългият коридор (The Long Gallery or Long Corridor). Този перфектно проектиран коридор е с дължина 728 метра и е най-дългият такъв в китайските класически градини. Тогавашният император построява коридора за майка си, за да може да се разхожда навън и да се любува на градината и гледката по всяко време на годината, независимо от времето. Коридорът има 273 „стаи“ като всяка стая е пространството между двете колони. Друг акцент са изрисуваните стени и тавани с над 14 000 цветни картинки, представящи пейзажи, животни и исторически сцени. Друга интересна забележителност е Кулата на будисткия тамян (Tower of Buddhist Incense). Това класическо произведение на китайската архитектура е на три нива с четири слоя стрехи.

Кулата на будисткия тамян
Кулата на будисткия тамян (Tower of Buddhist Incense)

В северозападния край на езерото е разположена Мраморната лодка. Построена е през 1755 година с основа, изработена от огромни камъни. Това е единствена постройка по западен стил. Дължината и е 36 метра и с височина 2 етажа, това било любимото място на императрицата.

Мраморната лодка

Оттам се открива и прекрасна гледка към моста със 17-те арки, който е най-големият в парка.

Мостът със 17-те арки в Пекин

През декември 1998 г. Летният дворец е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Небесният храм

Списък на пекинските ни забележителности продължи с посещение на Небесния храм. Построен е през 1420 година като място, където императорите са се прекланяли на боговете за молитви и добра реколта. Той е един от четирите храма, обгръщащи китайската столица – Храмът на Земята (север), Храмът на Слънцето (изток), Храмът на Луната (запад) и Храмът на Небето (юг). Комплексът заема площ от 2 700 000 кв. метра и включва три храма с кръгла форма, защото древните китайци вярвали, че небето е кръгло, а земята – квадратна. Това е най-големият и най-представителният съществуващ шедьовър от древните духовни сгради в Китай. Великолепният архитектурен стил и дълбоката културна конотация дават представа за практиките на древната източна цивилизация. Трите основни постройки на Храма на небето са Залата за молитви за добра реколта, Залата на небесния свод и Кръглия олтар.

Залата за молитви

Представлява величествено кръгло здание с диаметър 32 метра и височина 38 метра, построена върху триетажна мраморна платформа, носеща името „Олтар за жътвени молитви“. Покривите са покрити с цветна синя глазура, символизираща небето.

Залата за молитви за добра реколта

Залата на небесния свод

Отново е кръгла сграда, стояща на двуметрова мраморна основа. Залата е с фино плетена дървена конструкция със сини керемиди на покрива и позлатена сфера на върха. Сградата е обградена е от гладка кръгла стена, наречена Ехо стена (Echo Wall), която може да препредава звуци на далечни разстояния. Тя е равна и гладка, което позволява на звукови вълни да преминават плавно.

Залата на небесния свод

Кръглия олтар

Накрая стигнахме и до Кръглия олтар. Той е разположен върху мраморна платформата на три нива, където императорите са правели жертвоприношения на животни.

Кръглия олтар

В центъра на най-горното ниво има кръгла плоча, наречена Сърцето на небето. Благодарение на архитектурата звуците от молитвата на императора се отразявали от парапета, създавайки значителен резонанс, който е трябвало да помогне молитвата да стигне до небето. Причината за този ефект са изумително гладките стени и под на олтара, причинявайки звукови вълни във всички посоки, които бързо се разпространявали по каменни балюстради и се връщали обратно. Учените са изчислили, че времето необходимо за този процес е едва 0,07 секунди. Благодарение на създалото се ехо гласът на императора отеквал двойно и така символизирал, че достигал до небето.

Храмът на небето е вписан като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1998 г. и е описан като „шедьовър с архитектурен и ландшафтен дизайн, който е оказал дълбоко влияние върху архитектурата и планирането в Далечния Изток в продължение на много векове.“

За нас обаче времето неумолимо напредваше и трябваше да се връщаме към хотела, за да вземем багажите си, да вечеряме и да се ориентираме към жп гарата, откъдето щяхме да пътуваме близо 12 часа с влак до следващата ни дестинация – Сиан. Билетите ги бяхме купили предварително от специализиран сайт за продажба, като на място трябваше само да предоставим разпечатката на резервацията, за да получим билетите.

Beijing Railway Station
Beijing Railway Station

Казахме довиждане на Пекин и се качихме на влака. Тук е мястото да споделя, че е препоръчително да се ходи на гарата поне час и половина по-рано, защото влаковете почти винаги са препълнени и се получава струпване на голяма маса хора.

Продължи към следващата част

 

Автор

Напиши коментар