Токио е един от най-невероятните градове в света. Той обединява в себе си забързания градски начин на живот, космополитните квартали, луксозните ресторанти, барове, магазини, футуристично строителство, заедно с много исторически забележителности, разкошни храмове, светилища и замъци.
В Токио има хиляди неща за правене, но за да се насладите напълно на красотата на града, ще трябва да прекарате поне седмица време. За съжаление, аз имах възможността да остана тук само за два дни, преди да осъзная колко огромен е той. Въпреки това, ако разполагате с толкове време, ще имате възможност да видите основните атракции и забележителности. Само трябва да ви предупредя, че Япония е изключително пристрастяваща и ще искате да се върнете отново и отново.

Как да се придвижим в Токио?

За транспорта в Токио препоръчам да се закупи Tokyo Subway Ticket за 48 или 72 часа, като цените съответно са ¥ 1 200 и ¥ 1 500. Тези карти обаче не важи за JR влаковете. Продават се само на чуждестранни граждани, като могат да се закупят и от международните летища Ханеда и Нарита.

Нико, Япония – как да стигнем и какво да видим

Токио – квартали и забележителности

На сутринта започна същинското ми опознаване на града. Първото нещо, което прави впечатление е чистотата. Така изглеждат някои от уличките в кварталите на Токио.

Улица в Токио, Япония
Улица в Токио, Япония

Навсякъде е много чисто, подредено. Няма боклуци, няма фасове, няма драсканици по сградите. Всеки си е паркирал автомобила на определени места за паркиране. Пред много къщи видях оставени чадъри, саксии, велосипеди и се замислих какво ли би се случило ако в България някой си остави пред вратата нещата без надзор. Колкото и да е странно за град като Токио, но на места беше адски тихо и безшумно. Едно от условията във всички места за спане беше, че трябва да се пази тишина. Много се държи да спазваш и да уважаваш личното пространство на хората. Дори в градската транспортна мрежа никой не говори по телефона. Всеки си слуша музика, играе си игри, но не говори. Странно е да видиш как претъпкан влак е тих като гробна тишина.

На много места видях значителен брой сгради с растителност. Интересно е как младите архитекти се стараят да вкарат природата в градската архитектура. Ето например как една фасада може да се превърне в зелен оазис.

Сграда в Токио
Пример за устойчиво строителство в Токио

Императорският дворец

Първата ми точка за посещение бе Императорският дворец. Дворецът е открит само веднъж в годината за посещения – на рождения ден на императора. В останали дни не може да се види, защото е обграден от масивни каменни стени, дървета и водни канали. Част от градините обаче са отворени за посетители в определени дни.

Ровове и стени обграждат Императорския дворец в Токио
Ровове и стени обграждат Императорския дворец в Токио
Императорският дворец в Токио
Императорският дворец в Токио

Разхождайки се из улиците на Токио се удивлявах как може такъв метрополис да бъде толкова чист. Потресаващо чист! И на фона на това, че там няма кошчета за боклук. Една от основните причини за това е атентатът в токийското метро през 1995 година. Така от съображения за сигурност са премахнати от обществените места. Другата причина е заради строгите правила за разделно сметосъбиране. Във всеки един град има строг режим за хвърляне на боклуци. На много места има табели, които подсказват кой ден какво се събира – хранителни отпадъци, пластмаса, стъклени шишета и кенчета, хартия. Ако искаш да изхвърлиш нещо по-голямо – маса, легло и прочие се обаждаш на посочени телефони, за да ги информираш. Самите боклуци се оставят в специални пликове и се поставят пред къщи, блокове. Покриват се с наметало, което да пази от вятъра или някакви животни, които могат да го разхвърлят.

Това, което ми направи много силно впечатление е как тези господа чистят най-ситните и дребни боклуци от улиците. В Япония няма срам от никаква работа. Дори тези най-обикновени чистачи притежават невероятна гордост. За самите японци е знак на неуважение към самите себе си, ако не си свършиш работата както трябва. Всички служители винаги са с безупречно изгладени униформи и бели ръкавици. Използваха тези големи щипки като пинцети и обираха дори и фасовете под гумите на колите. Естествено носиха маски, които в тази част на света са доста популярни. Самите маски се носят от хората, за да предпазват себе си като превантивна мярка и ако си болен, за да не заразяваш другите.

Улични чистачи в Токио
Улични чистачи в Токио

Акихабара

След императорския дворец дойде ред и на известния електронен квартал Акихабара, наричан също Акиба. Името му е съкратено от думата „акибагахара“ (в превод на български – „поле с есенни листа“). В последните години получи призвание като център на „отаку“ културата. Това е терминът за хората, които са заклети фенове на аниме (анимации) и манга (комикси). Кварталът е известен с много си магазини за електроника и игри. На много места се забелязват и игрални зали, които винаги са препълнени.

Акихабара през деня
Акихабара през деня

По пътя си към Гинза видях един строителен обект и нямаше как да не го снимам. На снимката се вижда как е запечатан целия и входната врата за обекта е с бариера, навес, пощенска кутия, камера, саксии с цветя и т.н. Оградата е висока над 2 метра и ако се вгледате отстрани ще видите, че няма една прашинка по съседните улици.

Сграда в строеж в Токио
Сграда в строеж

Гинза

Ето и най-известната улица в града – Гинза. Това е името на първата улица за пазаруване в Япония и една от най-луксозните и скъпи търговски улици.

Гинза в Токио
Гинза в Токио

Лъскави магазини, луксозни марки и отлични ресторанти са само малка част от нея. Атмосферата в тази част на Токио е великолепен микс от елегантност и стил. Тук може да откриете магазини на най-известните световни дизайнери – „Луи Витон“, „Армани“, „Диор“, „Бърбъри“ и много други. През уикенда движението се затваря и улицата става пешеходна зона. Тук е мястото и където може да пиете едно от най-скъпите кафета –  $ 10 за чаша. Естествено това е зоната с най-скъпите недвижими имоти в Япония – един квадратен метър в центъра струва над ¥ 10 000 000.

Гинза в Токио
Гинза

Одайба

След луксозната част на Токио се отправих към най-новата част на столицата – изкуствения остров Одайба. Първоначално е бил построен за отбранителни цели, но вече е модерен търговски и жилищен квартал с много зони за отдих. Одайба се свързва със сърцето на Токио посредством моста Rainbow Bridge.

Мостът на дъгата
Мостът на дъгата (Rainbow Bridge)
Artwork "Saw, Sawing"
Скулптура „Saw, Sawing“
Изложбеният център Tokyo Big Sight
Изложбеният център Tokyo Big Sight

Асакуса

На следващия ден обиколката на Токио продължи с един от най-посещаваните райони. Тук вече се намирам в квартал Асакуса. В далечината се вижда новата телевизионна кула на Токио „Skytree“. Тя е с височина 634 метра и е най-високата сграда в Япония. В основата на кулата има голям шопинг център и аквариум. Естествено има възможност и за качване на 350 и 450 метра. Гигантската кула е построена от изключително здрави стоманени тръби, които могат да издържат на земетресение с магнитут 7 по Рихтер. Сградата отдясно на кулата е Asahi Beer Tower. Това е централата на бирата Асахи. Сградата е проектирана от френски дизайнер и завършена през 1989 г. Самата форма наподобява чаша с бира с лека пяна отгоре.

Tелевизионна кула на Токио "Skytree" и централата на пивоварната Асахи
Tелевизионна кула на Токио „Skytree“ и централата на пивоварната Асахи

Разходката из квартала продължи с посещение на храма Сенсоджи (Sensoji), който е най-старият храм в Токио, датиращ от VII век. Точно пред храма се вижда търговската улица, която е около 200 метра и води от външната до втората порта на храма. На нея може да се открият различни сувенири и местни закуски и вкусотии. За мое най-голямо удивление тук срещнах японец, който след като ми видя знамето на Ювентус България дойде при мен и ме заговори на чист български език. Оказа се, че човекът е идвал преди 25 години в нашата страна по работа за някакви археологически разкопки и изследвания и толкова много му е харесала природата в България, че мечтае един ден да се върне обратно. Всъщност знаеше доста неща за нас, с което ме изненада приятно.

Храмът Сенсоджи
Храмът Сенсоджи
Традиционни японски маски
Традиционни японски маски
Дайфуку
Дайфуку – в превод от японски означава „голям късмет“. Прави от малко кръгло мочи (японски лепкав ориз) и съдържа сладък пълнеж.
Рикша за туристи в Асакуса
Рикша за туристи в Асакуса

Шинджуку

След разходката в квартал Асакуса дойде време и за Шинджуку (Shinjuku). Това е едно от 23-те отделения на Токио, но самото име се отнася за търговски район с много развлечения, бизнес сгради и небостъргачи, разположен около едноименната гара. Всъщност Shinjuku Station е най-натоварената жп гара в света с над 2 милиона пътника всеки ден. Тук се намира и кметството на Токио (Tokyo Metropolitan Government). Самата сграда представлява две кули-близнаци по 243 метра височина. Входът е безплатен и всеки може да се качи на 45-ия етаж, за да се наслади на страхотна гледка.

Гледка от кметството в Токио
Гледка от кметството в Токио
Изглед от южната обсерватория
Изглед от южната обсерватория

Шибуя

Следващият цел в списъка бе района Шибуя (Shibuya). Това е един от най-колоритните и оживени квартали на Токио. Шибуя е център за младежката мода и култура, и много от японските модни тенденции тръгват оттук. Има адски голям избор за пазаруване, ресторанти и нощни клубове. Но може би най-известното нещо в Шибуя е световноизвестното кръстовище Shibuya crossing. Когато светофарът светне зелено за пешеходци тълпи от хора се спускат да пресичат петте пешеходни пътеки. Самата зона е украсена със стилни неонови реклами и гигантски видео екрани.

Кръстовището на Шибуя
Кръстовището на Шибуя

Там се намира и статуята на кучето „Хачико“. През 1924 г. проф. Уено от Токийския университет си взел куче порода Акита и го кръстил Хачико. Всеки ден кучето посрещало своя стопанин на гарата, който се връщал от работа. Това продължило до май 1925 г., когато професорът получава мозъчен кръвоизлив и умира на работното си място. Всеки ден в продължение на 9 години, 9 месеца и 15 дни преданото куче се връщало на гарата и с вперен поглед очаквал стопанина си. Кучето е символ на верността и предаността си към стопанина си, дори след неговата смърт. Така през 1934 г. е издигната бронзовата статуя на Хачико на гара Шибуя, като по време на откриване кучето също присъства. През 2009 година е направен американски филм по тази история с участието на Ричард Гиър.

Статуята на кучето „Хачико“
Статуята на кучето „Хачико“

Кога да посетим Токио?

Като столица на Япония, Токио е целогодишна дестинация. Все пак имайте предвид, че зимата може да бъде доста студена, а лятото горещо и влажно. Бих казал, че най-подходящото време за посещение на Токио е между март и май по време на сакурата или между октомври и декември.

Автор

Напиши коментар